Решение № 9843 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. Ш., с адрес в гр. Айтос, приподписана от процесуален представител, срещу решение 1267/10.02.2025 г. по адм. дело 2197/2024 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 269/26.09.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, петчленен разширен състав, по преписка 255/2022 по описа на КЗД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, иска отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС със задължителни указания. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - В. М. И., с адрес в гр. Бургас, иска оставяне без уважение касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, настоящият съдебен състав взе предвид следното: АС е бил сезиран със жалба на С. С. Ш. срещу решение 269/26.09.2024 г. на КЗД, с което е установено, че В. И. - началник на РУО - Бургас в процесния период, не е извършила нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗдискр. по признаци "етническа принадлежност", "религия" и "политическа принадлежност", както и не е извършила "преследване" във връзка с пар.1, т.3 от ДР на ЗЗдискр., спрямо С. С. Ш.. Със същото решение е оставена без уважение жалбата на Ш. от 27.09.2022 г. и допълнения към нея от 20.10.2022 г. и 28.11. 2022 г. В решението на КЗД е посочено, че по отношение на твърдените факти извън тригодишния давностен срок по чл.52, ал.1 ЗЗДискр. / тоест повече от три години преди депозиране на жалбата до КЗД на 27.09.2022 г./ е изтекла давността и същите не следва да бъдат обсъждани. Доколкото има в жалбата му и твърдения за нарушения на ЗЗДискр. от страна на В. И. след 27.09.2019 г. те не се подкрепят от фактите и са неоснователни. АС е приел, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. АС е приел, че решението на КЗД съответства на материалното право като краен резултат, макар и да не споделя всички изложени от КЗД мотиви. Според АС оплакванията в допълнението към жалбата за проявена дискриминация спрямо него при назначаването на В. Д. К. като учител по история и география в [наименование] е на 22.11.2019 г., поради което не е погасено по давност, което се отнася и за твърденията му за прикриване на нарушения на директорите на училища от И. . Доколкото самият жалбоподател твърди, че не принадлежи към никоя политическа партия, за него не е налице защитен признак "политическа принадлежност". Няма доказателства по делото Ш. да е подавал жалба срещу назначаването на В. К. като учител, за да се твърди че началникът на РУО - Бургас е прикрил нарушения на директора на училището при подбора и назначаването на К. като учител. Липсват доказателства и за съставомерни действия от страна на И. по чл.4, ал.2 ЗЗДискр. - а именно същата да е извършила по - неблагоприятно третиране на Ш. по защитен признак спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства. Липсват доказателства И. да е давала твърдяното от жалбоподателя устно разпореждане до директорите на училища докато тя заема длъжността началник РУО - Бургас, заради това, че е подавал жалби и сигнали срещу тях, поради което не може да се приеме, че Ш. е бил подложен преследване по смисъла на пар.1,т.3,б. "а" от ДР на ЗЗДискр. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за неразпределяне тежестта на доказване от съда съобразно приложимите правни норми на чл.163, ал.3 АПК и чл.171, ал.5 АПК. С определение 10009/05.12.2024 г. по делото / л.230/ АС е указал на жалбоподателя, че на основание чл.163, ал.3 АПК и чл.154, ал.1 ГПК носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни последици. Тоест задължението по чл.163, ал.3 АПК е изпълнено. Бланкетно е оплакването в касационната жалба за неизпълнение на задължението на съда по чл.171, ал.5 АПК, тъй като от него не става ясно за кои конкретни твърдения на Ш. съдът не е указал, че трябва да ангажира доказателства . Настоящият съдебен състав не констатира наличие на оплаквания в жалбата до АС, които ако биха били доказани, биха променили извода за липса на пряка дискриминация и липса на преследване, осъществени от И. спрямо Ш. в тригодишния срок преди подаване на жалбата до КЗД. В касационната жалба не са наведени други касационни основания, поради което съдът е длъжен да провери служебно приложението на материалното право с оглед установените от АС факти. Доколкото АС не е установил И. да е третирала неравно Ш. в процесния тригодишен период спрямо друго лице по защитен признак и не е установил предприети от Ш. действия за защита от дискриминация в този период, заради което И. да го е третирала по - неблагоприятно, то изводите му за съответствие на решението на КЗД с материалния закон са правилни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На КЗД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, платимо от касатора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение