Решение № 113 от 13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 463/2010 г.

Решение № 113 от 13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 463/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. М. от [населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 26.06.2009 г. по гр. д. № 3264/2007 г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният против ОСЗ - К. иск за установяване правото на наследниците на С. С. С., починал на 27.02.1987 г. да им бъде възстановено правото на собственост върху земеделска земя-нива от 1 дка при граници: от три страни път и имот на С. С. и нива от 0.5 дка при граници: от две страни имот на Р. С. и имот на С. С., находящи се в м. "Т.", землището на кв. В. по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С определение № 901/27.09.2010 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за преценка на доказателственото значение на писмени доказателства /кадастрален план и разписен лист към него/ в контекста на целия събран доказателствен материал в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че записването на имотите по разписен лист на името на наследодателя в контекста на целия събран доказателствен материал по делото не удостоверява, че наследодателят е бил собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС. Поддържа, че отбелязването в разписния лист към кадастралния план следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства, а именно показанията на разпитания по делото свидетел и обстоятелството, че съседни имоти са били възстановени на брата на наследодателя. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността. Ответниците по касационна жалба О. с. "З." - К. и С. О. не изразяват становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: По реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ П. С. М. е предявил иск за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на С. С. С. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е установено наследодателят да е бил собственик на двете претендирани за възстановяване ниви. Прието е, че от показанията на разпитаната по делото св. П. /допустими като доказателства с оглед чл. 134, ал. 1 ГПК (отм.) не се установява факта на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение от страна на наследодателя за период по-дълъг от 10 години. Констатациите на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза за отбелязванията в разписния лист към кадастралния план на м. В. от 1958 г. не са обсъждани. По въпроса за преценка на доказателственото значение на писмени доказателства /кадастрален план и разписен лист към него/ в контекста на целия събран доказателствен материал в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в производството по чл. 288 ГПК е констатирано противоречие с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на тричленен състав на ВКС. В решение № 211/09.06.2010 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 212/2009 г. е прието, че отбелязванията в регистъра на собствениците към кадастрална карта представляват други писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като предвид съдържащите се в тях данни за собствеността, местонахождението, площта и други характеристики на земеделските имоти на същите е била придадена формално доказателствена сила при определяне размера и принадлежността на земите, подлежащи на причисляване към ДПФ и на приемане в ТКЗС, което следва от анализа на разпоредбите на действуващите към момента на обобществяването и кооперирането на земеделските земи нормативни актове - ЗТПС, ПМС от 26.08.1954 г. и ПУ на ТКЗС. Настоящият състав изцяло споделя изразеното в решение № 211/09.06.2010 г. по гр. д. № 212/2009 г. на I ГО на ВКС становище досежно доказателственото значение на отбелязванията за принадлежността на правото на собственост в разписен лист към кадастрална карта, изработена преди обобществяването на имотите. При липса на други доказателства и след като към момента на обобществяването и кооперирането на земеделските имоти тези доказателства са били считани за достатъчни да се приеме, че лицето, на чието име земеделските земи са записани в разписния лист внася тези земи в ТКЗС като член-кооператор, то и при възстановяване на собствеността същите доказателства могат да удостоверят принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. За да се приеме, че предявената по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ претенция е основателна, по делото следва да бъде установено, че лицето, в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС или Д., като принадлежността на правото на собственост се доказва по реда на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. В случая по делото е представено удостоверение № 18/15.05.2006 г., издадено от район "К." - к. В., че в кметството няма запазени данъчни регистри /партиди/ и емлячни регистри за притежаваните земеделски земи, а поименни опис-декларации за член-кооператорите се съхраняват само от буква "А" до "П" включително. По делото обаче е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза на в. л. П., съгласно което в разписната книга на м. "В. - кв. Л. -В. II ч" от 1959 г. към кадастралния план от 1958 г. процесните имоти са записани на наследодателя С. С. /С./, а според показанията на св. П. С. С. е имал нива около декар, внесена в ТКЗС през 1957 г. и едно малко парче в същата местност от 500 кв. м. Така събраните по делото доказателства неправилно са преценени от въззивния съд по реда на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.). В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил съдържащите се в съдебно-техническата експертиза данни за отбелязванията за имотите, съдържащи се в разписната книга към кадастралния план на местността. Записването на имотите на името на наследодателя С. /С./ С. удостоверява за нуждите на производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, че наследодателят е притежавал правото на собственост към момента на внасянето на имотите в ТКЗС. С оглед характера на това доказателство и на обстоятелството, че в закона изрично е предвидено, че релевантният факт на принадлежност на правото на собственост в производството по възстановяване на собствеността може да се установява и с други писмени доказателства, неправилно въззивният съд е приел, че отбелязванията в разписния лист към кадастралния план не са достатъчни да се приеме, че наследодателят е притежавал правото на собственост към момента на внасяне на имотите в ТКЗС. О. повече, че обстоятелството, че тези имоти са били обработвани от наследодателя като негови собствени е установено и от показанията на разпитания по делото свидетел. Имотите не са били заявени за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед изискванията на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ може да се приеме, че наследодателят е притежавал правото на собствеността към момента на образуване на ТКЗС, поради което неправилно въззивният съд е приел, че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице. Така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С. С. С.. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение