Решение № 157 от 3.4.2025 г. на ВКС по н.д. № 20248002201001/2024 г.

Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК. Образувано е по повод на постъпил касационен протест и допълнение към него от прокурор от Пловдивската окръжна прокуратура срещу присъда № 67 от 08.10.2024г., постановена по ВНОХД № 1445/24г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 12 от 28.10.2022г. по НОХД № 113/2022г. на Районния съд в гр.Първомай, и подсъдимият М. А. А. е признат за невиновен в това на 28.08.2021г., в град Първомай съзнателно да се е ползвал от преправен официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство, образец Кралство Испания, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, във вр. ал.1 от НК. В протеста се твърди, че като е оправдал подсъдимия, окръжният съд е нарушил закона, а в допълнението се изтъква, че анализът на доказателствата, относими към субективната страна на деянието е неправилен, както и че липсват ясни мотиви за липсата на съзнание, че документът е преправен. Иска се връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа протеста. Защитникът на А. моли да бъде оставен без уважение. Според него доказателствата по делото водят до еднозначния извод, че подсъдимият няма как да е съзнавал, че ползва преправен документ. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен. Касационната инстанция споделя извода, че подсъдимият М. А. следва да бъде оправдан, но по различни от изложените в мотивите към присъдата съображения. Въззивният съд го е признал за невиновен в извършването на престъпление по чл.316, вр. чл.308 от НК поради липса на умисъл, без да отчете обективната несъставомерност на деянието. Според обвинението, след като бил спрян за проверка като водач на МПС, подсъдимият представил на контролните органи свидетелство за правоуправление – испански образец. Документът представлява подложка със защитни елементи и слой фолио, върху което са отпечатани снимка и данни по образец. Експертното изследване, чиито изводи са възприети от Пловдивския окръжен съд установило, че подложката е оригиналната ползвана от компетентните органи в Кралство Испания, но фолиото от лицевата страна е отлепено и на негово място е залепено друго. Въз основа на информация от бюрото на „Интерпол“ в Мадрид и след съпоставка с издаденото копие на документа, инстанциите по фактите са приели за установено, и това не се оспорва с депозирания протест, че М. А. е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено в Испания с напълно идентични данни, като тези на представеното при проверката. Еднакви са били номерът на документа, името на притежателя, снимката му, датата на издаване, срокът на валидност, подписът и цялата съдържаща се информация. При така изяснените обстоятелства, инкриминираният документ неправилно е определен от съда като подправен. Не е съобразена задължителната съдебна практика и правната доктрина. Според постановеното в т.8 на ППВС № 3 от 23.03.1982г., преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяване или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено. Създава се несъответствие между действителното изявление на автора и промененото, каквото в същност той не е правил. При преправяне на истински документ отговорността е налице, само ако е засегнато правното значение на документираното изявление. Същото схващане е изразено и от проф.Иван Ненов, според който преправянето на документ е форма на създаване на неистински такъв, при която се ползва съществуващ истински документ, в който се внасят промени и така се засягат съществени елементи от изразеното в него мисловно съдържание и правното му значение. В резултат се обективира волеизявление, което авторът не е правил. /Ненов, „Документни престъпления“, изд.Варна, 1994г., стр.18-19/. Видно е, че задължителна характеристика на преправеният документ е несъответствието между него и оригиналния в съдържателно отношение, а в случая, такова не е налице. Съдържанието и формата на официалния удостоверителен документ, издаден от испанските власти са идентични с тези на ползвания от А.. Фактът, че ползваният документ не е преправен, води до правен извод за несъставомерност на деянието, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. При липса на елемент от обективния състав на престъплението, обсъждането на изложените в протеста доводи, касаещи изцяло субективната страна е безпредметно. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,