Решение № 15257 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2013 г.

Решение № 15257 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на митница Пловдив, подадена чрез пълномощника юк. Василева, срещу Решение № 203 от 25.01.2013 г. по адм. д. № 2703/2012 г. на Административен съд-гр. Пловдив, с което е отменено негово Решение № 896/29.06.2012 г., потвърдено Решение № 415/13.08.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на "България-К" АД със седалище в гр. Казанлък и адрес на управление ул. "Цар Освободител" № 46, ЕИК по Булстат: 833067562, представлявано от Георги Христов Христов, е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. С решението на Административен съд-гр. Пловдив е постановено и изпращане на преписката на Началника на митница Пловдив за постановяване на административен акт при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, изложени в решението. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и потвърждаване решението на митническия орган. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът - "България-К" АД, е подал писмен отговор чрез адв. Петрова с приложено пълномощно за касационната инстанция, в който оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение на Началника на митница Пловдив, с което на ответника по касация е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за ползване на енергиен продукт с код по комбинираната номенклатура (КН) 27112100; предназначен за производство на 1369000 куб. м пара годишно. Административният съд е установил, че на 31.05.2012 г. дружеството е подало искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с приложен набор от законовоизискуеми документи, сред които акт за държавна собственост на обекта, в който ще се ползва енергийният продукт; план на производствената площадка; списък на обичайните доставчици на природен газ с посочен доставчик "Ситигаз България" ЕАД. На място в производствения обект е извършена проверка от митнически служители, за резултатите от която е съставен протокол от 07.06.2012 г. С писмо от същата дата молителят е посочил, че целите, за които ще се използва енергийният продукт, са по чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, като е приложил обосновка за технологично потребление на газ в производството си. Основанието за отказа е чл. 13, ал. 5 ППЗАДС, като административният орган е приел, че става въпрос за енергиен продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, поради което е счел, че този продукт е енергиен продукт за отопление, неподлежащ на освобождаване от акциз. По делото е изслушана СТЕ, която е дала заключение, че използваният от "България-К" АД енергиен продукт служи единствено за производство на пара, необходима за технологичните процеси на предприятието. Експертизата е установила, че произведената пара не се използва за отопление на сградите в предприятието, а когато се налага необходимост от отопление, се включват електрически калорифери. Позовавайки се на експертното заключение, административният съд не е споделил изложените от митническия мотиви и е отменил издадения отказ, като е постановил преписката да се изпрати за за ново произнасяне на Началника на митница Пловдив по подаденото от ответника по касация искане, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че след като енергийният продукт не се използва от молителя за моторно гориво или за гориво за отопление, е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, в които случаи се предвижда освобождаване на енергийния продукт от акциз. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Отменителният мотив намира опора в закона, поради което се споделя от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е издирил приложимата в случая норма на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, която дава отговор на спорния по делото въпос. Разпоредбата предвижда освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В конкретния случай е била налице законовата предпоставка за освобождаване от акциз, доколкото енергийният продукт се използва единствено за нуждите на производствената дейност на молителя, но не и за отопление. Изводът на административния съд е логически обоснован с фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито Съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и възприета от решаващия съд при условията на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Въз основа на него е прието, че в дружеството-заявител природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а с него се произвежда пара, съставлява необходима част от технологичния процес на предприятието. С оглед на това правилно е прието, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС, по която разпоредба определящият критерий е обстоятелството, че продуктът участва в процес, свързан с отделянето на топлина, използвана непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В конкретния случай се установява, че природният газ участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция (система за затопляне на помещения), а за производствени цели, подробно описани в заключението на експерта. Правилно Съдът се е позовавал на закрепения в Закона за нормативните актове принцип за приоритет на законовата норма пред противоречащата й разпоредба от нормативен акт от по-ниска степен, тъй като приложената от митническия орган се норма намира в подзаконов нормативен акт. Ето защо е верен формираният извод, че по отношение използването на горивото за производство на пара, необходима с оглед технологията на производствената дейност на молителя, забраната по чл. 13, ал. 5 ППЗАДС е неприложима. Предвид гореизложеното решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и претенцията на ответника по касация за разноски, на него не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за изплащане на уговорения адвокатски хонорар в размер на 400 лв. съгласно догово за правна защите и съдействие № 014/2013 на л. 7 от настоящото дело. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,