Решение № 10951 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2018 г.
ВАСV отделение15.07.2019 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 154 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1685/2017 г. по описа на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Сотиров срещу заповед рег. № 439 з-137/25.05.2017 г. на Началника на Трето РУ – Варна. ОСЪЖДА Г. Сотиров, [ЕГН] от [населено място], [адрес] – старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Трето РУ – Варна при ОД на МВР - Варна да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10951 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Трето РУ – Варна при Областна дирекция на МВР – Варна, чрез юрк. Георгиев, против решение № 154 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1685/2017 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Г. Сотиров, чрез пълномощника си адв. Ставрев, с депозирано становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед рег. № 439 з-137/25.05.2017 г. на Началника на Трето РУ – Варна, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на младши инспектор Г. Сотиров – старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Трето РУ – Варна при ОД на МВР - Варна е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 /шест/ месеца. За да постанови този резултат Административен съд Варна е приел, че оспорената заповедта е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, не е мотивирана в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание, поради това, че не съдържа обосновка за налагането му предвид изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Поради тези констатации е достигнал до извода, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че дисциплинарното производство е проведено при допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Съгласно сочените разпоредби дисциплинарнонаказващия орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения и
при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят - Г. Сотиров - е запознат със справка рег. № 439 р-10298 от 18.05.2017 г., както и с всички актове по дисциплинарната процедура, приложени към нея, за което се е подписал лично на 19.05.2017 г. В дадените от него писмени обяснения, адресирани до дисциплинарнонаказващия орган, изрично е отразено, че са по повод докладна записка с вх. № 439 р-8601/24.04.2017 г. по описа на ОД на МВР – Варна и извършвана проверка по заповед № 439 з-106/26.04.2017 г. По описа на Трето РУ – Варна, както и с правото си по чл. 205, ал. 3 ЗМВР. В самата заповед пък е посочено, че проверката се възлага по получени данни за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в напускане на района на територията, обслужвана от наряда, в който Г. Сотиров е бил и в неизпълнение на разпореждане на ОДЧ на Трето РУ – Варна, за охрана на обект, в който предстои извършване на процесуално-следствени действия, като са цитирани нарушените разпоредби на Инструкция № 8121 з-929/2014 г. за патрулно-постовата дейност и е посочено, че това е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Тези писмени обяснения са приети от ДНО преди издаване на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. В самата обобщаваща справка не са отразени фактически и правни констатации, които да не са били известни на държавния служител. Ето защо в случая целта на закона е постигната – на Сотиров е осигурена възможност да обясни позицията си по случая, като по този начин изискванията на закона са изпълнени и правото на защита на служителя не е накърнено. По изложените съображения касационната инстанция намира, че неправилно решаващият съд е приел, че ДНО е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Неправилен е и изводът на съда за немотивираност на заповедта в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание. Същата е издадена на база събраните при проверката доказателства след преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР се налага наказание "порицание". Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР това наказание се налага за срок от 6 месеца до 1 година. Когато в ЗМВР императивно се определя видът на дисциплинарното наказание за съответното дисциплинарно нарушение, което не се явява маловажно и административният орган налага наказанието в минималния допустим от закона размер, какъвто е настоящият случай, неизлагането на мотиви защо се налага именно наказанието "порицание" не се явява съществено нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, както е счел административният съд. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР, поради което оспорването е неоснователно. Обжалваното решение, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, по същество на правния спор, с което жалбата на Г. Сотиров срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че касационния жалбоподател е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на касатора следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции.