Решение № 77 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8003/2024 г.

Решение № 77 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8003/2024 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. П., от гр. Ловеч, срещу Решение № 1192/21.06.2024 г. на Административен съд – Ловеч по адм. дело № 144/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на лицето срещу Заповед рег. № 906з-3/7.03.2024 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч (ОДМВР – Ловеч) относно отказ за регистрация на лек автомобил "Фолксваген Голф". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактическата обстановка по случая. Счита, че административният орган е постановил обжалваната заповед без да е събрал и анализирал всички относими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата относно идентификацията на пътното превозно средство (ППС), което е предпоставка за неговата регистрация. Поради това оспорва, че не е доказана както собствеността върху ППС, така и неговата идентификация, поради пропуск на органа да изясни дали представения за регистрация автомобил е този, посочен в Постановление № 1379/6.02.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Ловеч за прекратяване на ДП № 444/2013 г. по описа на РУ – Ловеч. Сочи, че жалбоподателят и настоящ касатор самостоятелно е събрал необходимите доказателства, включително екземпляр от проведената в хода на досъдебното производство комплексна трасологична и химическа експертиза (КТХЕ), видно от която е допусната техническа грешка при изписване номера на рамата на МПС, пренесена и в прокурорското постановление. Сочи, че този факт не е взет предвид от административния орган, както и, че съгласно цитираното постановление в хода на досъдебното производство е установено, че собственици на процесния автомобил са именно В. П. и Д. И. Формира извод, че оспорената пред АС – Ловеч заповед е немотивирана, доколкото липсват подробно изложени фактически и правни основания за издаването й. Касаторът оспорва и извода на съда, че издаването на заповедта е в рамките на надлежно проведено административно производство, при спазване на административнопроизводствените правила. Сочи, че доколкото в заповедта е изложено, че за регистрация е представено ППС с рама рег. № WVWZZZ1 JZXW180193, то не става ясно въз основа на какви факти органът е формирал извода си за несъответствие между данните на МПС по отношение идентификационния номер, отразен в представеното чуждо свидетелство за регистрация, и идентификационния номер, отразен в Постановление № 1379/6.02.2024 г. на прокурор при РП – Ловеч. Намира, че това не е достатъчно основание за отказ от регистрация на ППС, доколкото такъв може да бъде постановен при изменен, подменен или заличен идентификационен номер, а органът не е изследвал възможността за установяване на оригиналния номер, поради което и отказът му е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила относно служебното събиране на доказателства. Наред с горното, касаторът счита, че е следвало да бъде уведомен по реда на чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорената заповед, като му се осигури възможност да изрази становище, представи доказателства или отправи конкретни възражения. Неспазването на тези принципи, които гарантират правото му на защита, определят допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила като съществени. Намира, че не са установени по безспорен начин предпоставките за издаване на оспорената заповед от началника на сектор ПП. Сочи, че съгласно нормативната уредба, при наличието на обстоятелства, които възпрепятстват идентификацията на ППС при установена при задължителния му оглед интервенция върху идентификационния номер (VIN), случаят следва да се разгледа от комисия, назначена от директора на ОДМВР, което изискване не е изпълнено в случая. Същевременно сочи, че на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред, поради което процедурата по възстановяване на VIN се явява част от процедурата по регистрация на това превозно средство. Поради това счита, че органът е следвало да прецени възможността за установяване на автентичния номер на рамата, респективно да възстанови идентификационния номер на МПС преди да постанови отказа си, като изложи мотиви за такава невъзможност. Изтъква, че след прекратяване на наказателното производство в негово държане са върнати регистрационните талони на автомобила, с посочен номер на рама WVWZZZ1 JZXW180193, т.е. налице е документ, издаден от компетентните немски власти, който касае регистрацията и собствеността на ППС, идентифицирано с белези, идентични на тези на процесния автомобил, макар и впоследствие да е установено, че поставеният VIN е с неоригинален шрифт. Сочи, че от съдържанието на цитираното прокурорско постановление става ясно, че именно за същото МПС са разпоредените действия, както и то е представено за регистрация в сектор ПП към ОДМВР – Ловеч. От страна на касатора са представени всички необходими за регистрацията на ППС документи. Счита, че немското свидетелство за регистрация на автомобила е следвало да бъде зачетено от българските власти, още повече не е оспорена неговата автентичност. Прави извод, че пред административния орган са представени годни доказателства за правото на собственост върху ППС, включително видно от Постановление № 1379/6.02.2024 г. на прокурор при РП – Ловеч и не са налице други основания за отказ от регистрация на лекия автомобил, което прави оспорената заповед издадена в противоречие с материалния закон. По изложените съображения иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт и да изпрати преписката на началника на сектор ПП при ОДМВР – Ловеч за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В допълнителна молба от 31.10.2024 г. процесуалният представител на ответника – адв. М. Ичев, заявява даване ход на делото по същество в отсъствие на представител на касатора, поддържа касационната жалба и искането за отмяна на съдебното решение с решаване на въпроса по същество. Представя списък с разноски за касационното производство. Ответникът – началникът на сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, не се представлява и не взема отношение по касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че: Производството пред административния орган започва по Заявление № 240906002804/28.02.2024 г., подадено от Н. В. П. в качеството му на пълномощник на касатора, за първоначална регистрация на ППС с регистрация в държава членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария – л. а. "Фолксваген Голф" с номер на рама WVWZZZ1 JZXW180193. Към заявлението е приложено свидетелство за регистрация № VU639995 и Постановление № 1379/06.02.2024 г. на прокурор при РП – Ловеч за прекратяване на досъдебно производство. По заявлението е изготвена Докладна записка (ДЗ № 906р-2298/29.02.2024 г. от старши инспектор Д. Д. до началника на сектор ПП при ОДМВР – Ловеч, в която са описани представените към заявлението документи – свидетелство за регистрация част І и част ІІ, издадено в Германия, а като документ, удостоверяващ правото на собственост – посоченото прокурорско постановление. В последното е упоменато МПС с рама № WVWZZZ1 JZXW106261, за което в хода на разследването е била назначена КТХЕ, съгласно заключението по която, върху съществуващия номер на рамата е извършена интервенция. След влизане в сила на постановлението е разпоредено връщане на веществените доказателства, сред които и МПС с рама WVWZZZ1 JZXW106261 на собствениците В. И. П. и Д. И. И. Предлага се да бъде изискано от РП – Ловеч копие на заключението по КТХЕ, а предвид наличието на интервенция и факта, че липсва документ за собственост към заявлението за МПС с рама № WVWZZZ1 JZXW180193, да бъде издадено решение за отказ от извършване на заявената административна услуга. На 07.03.2024 г. е издадена оспорената пред АС – Ловеч заповед, с която е разпоредено да не се извършва регистрация на л. а. "Фолксваген Голф" с рама № WVWZZZ1 JZXW180193, представен за регистрация от пълномощника Н. П., за което не са представени необходимите документи за придобиване собствеността върху МПС с данни за неговата идентификация. Органът приема, че при идентификация на МПС на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45/2000 г.) е установено, че има несъответствие в данните на МПС, по отношение идентификационния номер (VIN) между представеното чуждо регистрационно свидетелство и VIN, посочен в Постановление № 1379/6.02.2024 г. на прокурор при РП – Ловеч, приет като документ за придобиване на собствеността върху ППС по смисъла на чл. 12а, ал. 1, т. 5 с. з. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, с посочване на фактически и правни основания и ясна разпоредителна част. Съдът приема, че актът е издаден в рамките на надлежно проведено административно производство, инициирано по искане на оспорващия, като са спазени административнопроизводствените правила. Изводът на органа, че не се установява собствеността с данни за идентификацията на ППС е направен въз основа извършената преценка на представените от заявителя документи, съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 5 Наредба № І-45/2000 г. Съдът сочи, че при първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението се прилагат копия от документите по чл. 12а, ал. 1, т. 5 Наредба № І-45/2000 г. – документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на ППС и свидетелство за регистрация на ППС, съгласно ал. 1, т. 3 с. з. Сочи, че в настоящия случай, е представено свидетелство за регистрация на ППС в две части, издадено в Германия, а като документ, удостоверяващ данни за собствеността, е обозначено и приложено Постановление за прекратяване на досъдебно производство 1379/6.02.2024 г. на прокурор при РП - Ловеч. Приема, че задължение на органа преди извършването на регистрация, е да направи проверка на представените документи, които следва да се отнасят за едно и също МПС и да удостоверяват по безспорен начин, че представеното за регистрация МПС има валидна регистрация в друга държава членка, ЕИП или Конфедерация Швейцария, както и че заявителят е придобил собствеността върху него. Сочи, че в регламентираното производство по първоначална регистрация на ППС, не е предвидена възможност за даване на срок на заявителя за отстраняване на нередовности по представените документи, удостоверяващи собствеността и/или идентификацията на ППС, или представянето на допълнителни такива доказателства, а в такива случаи се постановява отказ въз основа на преценка на представените документи. Съдът намира, че органът не е нарушил задължението си по чл. 36 АПК, като не е събрал като доказателство заключението по изготвената в хода на досъдебното производство КТХЕ, прието като доказателство в съдебното производство. Сочи, че при съпоставка между заключението в диспозитивната част и Постановление № 1379/6.02.2024 г., представено като документ, удостоверяващ правото на собственост върху ППС, се установява пълно съвпадение, т.е. постановлението е издадено съобразно заключението по експертизата. Поради това, съдът приема, че само по себе си заключението от извършената КТХЕ не променя фактите по отношение постановения отказ, съответно несъбирането му като доказателство не води до извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приема, че именно заявителят е този, който следва да установи по безспорен начин факта на собствеността и данните за идентификация на представеното за регистрация ППС, като и в хода на съдебното производство не са представени други доказателства, които да установяват нови факти относими към спора, които да не са били взети предвид от органа при постановяване на отказа му. Предвид изложеното, съдът достига до извода, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Формиран е и извод, че актът е издаден в съответствие с материалния закон. Въз основа на анализ на разпоредбите на чл. 140, ал. 5 и чл. 143, ал. 1 ЗДвП и относимите разпоредби от Наредба № І-45/2000 г. съдът приема, че приложеното към заявлението за регистрация доказателство за собственост следва да идентифицира ППС чрез изискуемите от закона данни за идентификация. Сочи, че са въведени две кумулативни изисквания по отношение удостоверяването на собствеността върху ППС, с регистрация в държава членка на ЕС – документ, удостоверяващ прехвърлянето на собствеността и наличието на достатъчно данни за идентификация на ППС в него. Съдът подробно анализира изложените в Постановление № 1379/6.02.2024 г. фактически обстоятелства относно представянето за първи път за регистрация на процесното МПС пред ОДМВР – Ловеч, установяването в хода на извършената проверка и впоследствие досъдебно производство срещу неизвестен извършител, пренабиване на номера на рамата, както и установената липса на типовия стикер (евро табелата), на който фигурира 17-позиционния номер на рамата, и производствения номер на автомобила. Поради неразкриване на извършителя, възбуденото по чл. 345а, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) досъдебно производство е прекратено с изтичане на абсолютната давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, считано от 15.08.2013 г., на която дата е установена интервенцията върху рамата. С влизане в сила на прокурорското постановление е разпоредено връщане на иззетия като веществено доказателство лек автомобил на собствениците – В. П. (заявител на регистрацията) и Д. И., двамата от гр. Ловеч, идентифициран с номер на рама WVWZZZ1 JZXW106261, които данни не съвпадат с представеното за регистрация МПС с номер на рама WVWZZZ1 JZXW180193. Доколкото както в представеното към заявлението свидетелство за регистрация и в самото заявление, МПС е идентифицирано с номер на рама WVWZZZ1 JZXW180193 с единствен собственик В. П., а в приложеното като документ, удостоверяващ правото на собственост с данни за идентификация на ППС, прокурорско постановление е посочен номер на рама WVWZZZ1 JZXW106261, съдът приема, че правилно органът установява несъответствие в идентификационните номера между посочените МПС, както и по отношение на собствениците. Правилен е изводът, че по отношение заявеното за регистрация ППС не е установено по безспорен начин, че заявителят е негов собственик и че същото съответства на представените документи за регистрация. Съдът сочи, че при заявяване първоначална регистрация, органът не установява собствеността върху ППС, нито има правомощието да отстранява допуснати грешки в приложените документи, удостоверяващи собствеността. В случая като единствен документ, удостоверяващ правото на собственост с идентификационни данни за МПС, от страна на заявителя е представено Постановление № 1379/6.02.2024 г., което на основание чл. 145, ал. 3 от Закона за съдебната власт, е задължително за държавните органи, а отстраняването на възможни грешки в него е в правото на засегнатото от постановлението лице, като няма данни за такива предприети действия. Съдът формира и извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на ЗДвП да не се допуска първоначална регистрация на превозно средство без изискуемите документи, удостоверяващи собствеността върху него с посочени идентификационни данни. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Ал. 6 на същия член предвижда регистрацията на пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър да се извършва след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Съгласно чл. 5 Наредба № І-45/2000 г., която определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства, превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. Не е спорно по делото, че представеният за регистрация пред ОДМВР – Ловеч лек автомобил е с немска регистрация и между установените идентификационни данни върху рамата на превозното средство и тези, отразени в свидетелството за регистрация № VU639995 е налице съответствие. Както правилно сочи и първоинстанционният съд, съгласно чл. 12а, ал. 1 Наредба № І-45/2000 г. (чието систематично място е в глава втора от наредбата), за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него. Към заявлението се представят самото превозно средство с цел идентификация, както и посочените в същата разпоредба документи, сред които свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 (ако е издавана), издадени от съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария (т. 3) и документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство (т. 5). Именно при преценка на данните в представените от заявителя документи по отношение идентификацията на превозното средство и собствеността върху него чрез представеното прокурорско постановление, органът установява несъответствие в данните идентифициращи самото ППС и заявителя В. П. като собственик на точно това ППС, доколкото в приложеното към заявлението Постановление № 1379/6.02.2024 г. на прокурор при РП – Ловеч, е отразен друг VIN. Изискванията за представяне на документите по чл. 12а, ал. 1, т. 3 и т. 5 Наредба № І-45/2000 г. са императивни. Правилно съдът приема, че кумулативно изискване на нормативния акт е представянето на документ за собственост, който следва да удостовери заявителя на услугата (в случая В. П., действащ чрез пълномощник) като собственик на представеното за регистрация ППС чрез предвидените в закона идентификационни данни за превозното средство. Съответствие в удостоверяването между В. П., заявяващ се като собственик на представеното за регистрация ППС, притежаващо регистрация в друга държава членка на ЕС, чрез Постановление № 1379/6.02.2024 г. и самото ППС не е налице, тъй като приложеният документ с цел удостоверяване на собствеността, сочи друг VIN на превозното средство. Идентификационен номер (VIN), съгласно § 2, т. 9, изр. 1-во от ДР на Наредба № І-45/2000 г., е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му, чрез който на първо място се регистрират превозните средства на името на собственика (арг.: чл. 143, ал. 1 ЗДвП). Правилно при липсата на удостоверяване факта на собствеността върху представеното за регистрация пътно превозно средство, органът отказва неговата регистрация. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед на началник сектор ПП при ОДМВР – Ловеч. Както правилно отбелязва и първоинстанционния съд, за да обусловят отмяна на административния акт, тези нарушения следва да са съществени, т.е. ако не бяха допуснати, да биха обусловили друг извод на административния орган. Неправилно касаторът се позовава на задълженията на органа за разглеждане на случая от комисия, назначена от директора на ОДМВР, съгласно чл. 7, ал. 3 Наредба № І-45/2000 г. Съгласно посочената норма, от назначена със заповед на директора на ОДМВР комисия се разглеждат случаите, в които е установено несъответствие в данните на ПС с тези по документите му, ПС, обявено за издирване, ПС със следи от въздействие върху и/или в областта на идентификационния номер (VIN) или при установяване на съвпадение в идентификационния номер на представено за регистрация ПС с вече регистрирано в страната. Съвместното тълкуване на разпоредбата с тази на чл. 143, ал. 1 ЗДвП и други относими разпоредби на наредбата (като чл. 5, ал. 3 Наредба № І-45/2000 г.) води до извода, че това задължение е налице при наличието на безспорни данни относно собствеността върху представеното за регистрация ППС. Не би могло да се допусне извършването на регистрация на ППС, за което не е установена извън всякакво съмнение собствеността върху вещта. Поради това и е безпредметно разглеждането на конкретния случай от комисия, с оглед данните за извършена интервенция върху идентификационния номер (VIN), установени в хода на проведеното досъдебно производство. Резултатите от работата тази комисия не биха били относими към нищо друго освен идентификационния номер на ППС, като не биха могли да променят факта, че към заявлението за регистрация на процесното МПС не е приложен документ, удостоверяващ надлежно собствеността на В. П. върху него. Аналогично, неприложимо е и провеждането на процедура по възстановяване на VIN. Нито едно от горните действия не би постигнал целения от касатора – и заявител в административното производство резултат, а именно – безспорно удостоверяване на собствеността му върху ППС, за което се иска регистрация. С оглед горното, дори да се приеме, че органът е имал задължение да възложи разглеждането на случая на комисия, не би могъл да постанови регистрация на процесното ППС, т.е. не би достигнал до различен извод с оглед заявените от П. данни и представените документи. Поради това и не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както твърди касаторът. Няма нарушение на административнопроизводствените правила и относно неуведомяването на лицето по чл. 26 АПК, нормата е приложима за заинтересовани лица извън заявителя, в случая производството е започнало по заявление на настоящия касатор и той е наясно, че въз основа на искането му е започнало производство по издаването на административен акт, сезираният със заявлението орган няма задължение да уведомява заявителя, че започва разглеждането на искането му по същество. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. При вярно и пълно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,