Решение № 165 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2018 г.

Решение № 165 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Найденова – "Главен специалист" в отдел "Общофункционален контрол", дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" при община Бургас, чрез юрк. Райнова, срещу решение № 285 от 22.02.2018 г. по адм. д. № 3062/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство марка "Нисан" с рег. [рег. номер на МПС] без знанието на неговия собственик, наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП с устна заповед от 22.10.2017 г. на същото длъжностно лице. Заявени са касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът е стигнал до погрешни правни изводи при тълкуването на чл. 171, т. 5, б "б" от ЗДвП. Твърди, че изборът на мястото на паркиране е в нарушение на посочената разпоредба, тъй като препятства свободния достъп до тротоара в пълен обем и създава опасност за лицата, които преминават от там. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. За да разпореди принудително преместване на процесния лек автомобил и същият да бъде репатриран до специализиран наказателен паркинг на общинско предприятие "Транспорт" при Община Бургас, касационният жалбоподател С. Найденова, заемаща длъжността "Главен специалист" в отдел "Общо функционален контрол", Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" при Община Бургас, е установила, че на 22.10.2017 г. в [населено място], [жк], до ОУ "Васил Априлов" пътно превозно средство-лек автомобил марка "Нисан" с рег. [рег. номер на МПС] е паркирано в нарушение на правилата за движение. Съставен е протокол, в който е посочено, че автомобилът е паркиран върху тротоар, който е извън определените от администрацията места, с което МПС е пречка за движението на останалите участници – пешеходци. Изготвени са 10 бр. фотоснимки. За освобождаването му се е явила на 23.10.2017 г. Т. Димитрова, която заявила с декларация, че лично е паркирала автомобила на посоченото място. Срещу последната бил съставен АУАН № 0086533/23.10.2017 г. за нарушение на правилата за паркиране. За да отмени принудителната административна мярка, съдът е приел, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение и с това несъмнено са били създадени известни пречки за преминаващите пешеходци, но нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. 3 от ЗДвП изисква неправилно паркираното превозно средство да "прави невъзможно преминаването на други участници в движението", а такава невъзможност не се установява от доказателствата по делото. Според съда от снимковия материал е видно, че незаетата част от тротоара е достатъчна за преминаване на пешеходците. Посочил е, че не са налице и останалите хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, доколкото не се твърди, а и липсват доказателства, мястото да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, или да създава опасност за движението. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 5, б "б" ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик е допустимо когато същото е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От текста е видно, че за да е налице третата хипотеза на разпоредбата, следва комулативно да са налице две предпоставки: превозното средство да е паркирано в нарушение на правилата за движение и това да прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Според чл. 94, ал. 3, изр. второ ЗДвП паркирането върху тротоари се разрешава само на определените от собствениците на пътя или администрацията места. Оттук се извежда, че паркирането на тротоарите принципно е забранено, извън изключенията на разрешените и определени с обозначение места. По делото не се доказва процесният тротоар да е определен за паркиране. От доказателствата се установява, че Т. Димитрова е паркирала автомобила си върху тротоар и по начин, който прави невъзможно преминаването на други участници в движението - пешеходци, поради което с оспорения пред съда акт законосъобразно е разпоредено преместване на превозно средство, без съгласие на собственика му, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Неправилно съдът е приел, че видът и качеството на настилката на тротоара са ирелевантни. Възможността за преминаване на пешеходците по тротоара се преценява отделно за всяка ситуация с оглед на конкретните обстоятелства. Видно от приложените снимки поради стъпало в свободната площ на тротоара е невъзможно преминаването на детски колички и пешеходци с ограничена проходимост – възрастни и инвалиди. Мярката е била необходима, за да се осигури възможността за движение по тротоара и следователно е спазена целта на закона. По изложените съображения, като е приел, че административният орган е приложил принудителната административна мярка при липса на материалноправни предпоставки за това, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който да се отхвърли жалбата на Т. Димитрова срещу ПАМ по чл. 171, т. 5, б "б" от ЗДвП. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение