Решение № 8025 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2016 г.

Решение № 8025 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. против решение № 173 от 18.04.2016 г. по адм. д. № 97 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отменена заповед № П-2006/29.12.2015 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" П. в обжалваната й част относно началната дата на отпуснатата месечна помощ и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация от 17.12.2015 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са доводи за неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Н. С. К. от с. Б., общ. П., е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е заповед № П-2006 от 29.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" П. в частта за началната дата 01.12.2015 г., от която на Н. С. К. от с. Б., общ. П., е отпусната месечна помощ по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД за дете с трайно увреждане. С постановено решение Административен съд - П. е отменил оспорения административен акт, след като е установил, че към 1.08.2015 г. фактическият състав на чл. 7, ал. 8 от ЗСПД е бил осъществен и лицето е имало право да получава месечна помощ. Преосвидетелстването на детето с решение на ТЕЛК от 26.11.2015 г. е потвърдило загубата на работоспособност и е продължило определената с предходно решение на ТЕЛК инвалидност от 9.07.2013 г. Нормата на чл. 19 от ППЗСПД, в сила от 16.10.2015 г., регламентира общия ред за отпускане на помощите за отглеждане на деца, но не съдържа регламентация относно началния момент на отпускане на семейни помощи за деца с трайни увреждания, подлежащи на преосвидетелстване от ТЕЛК. По аналогия следва да се приложи чл. 9, алинея 6 от ЗСПД, в сила към 1.12.2015 г., съгласно която месечната добавка по чл. 8д за деца с трайни увреждания се отпуска за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, от първо число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в решението, но не повече от три години назад. В противоречие със законовата цел е да се откаже подпомагане на родител на дете с увреждане за период, за който безспорно са налице нормативните предпоставки за отпускане на помощ. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), в сила до 31.12.2015 г., предвижда предоставяне на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, при изпълнение на установените изисквания в точки 1 - 4. С ал. 8 на чл. 7 (ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила до 31.12.2015 г.) са предвидени облекчени условия за предоставяне на месечна помощ, когато детето е с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи. Подзаконовата разпоредба на чл. 19, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД - ДВ, бр. 80 от 2015 г.) определя като начален момент на отпускане на месечните помощи на деца първото число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите документи за изпълнение на условията по чл. 7, ал. 1, т. 1 - 4. В хипотезата на чл. 7, ал. 8 от ЗСПД е необходимо представяне и на допълнителни документи, издадени от компетентните здравни органи, за установяване на нормативните предпоставки за упражняване на правото. "Дете с трайно увреждане" е дете на възраст до 16 години с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или дете/лице на възраст от 16 до 20 години с определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност. Увреждането се определя с акт на орган на медицинската експертиза по реда на Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза. Забавянето на ТЕЛК/НЕЛК при издаване на решение за освидетелстване или преосвидетелстване не може да обоснове основание за отказ на дете с трайно увреждане да му бъде предоставена помощ при условията на чл. 7, ал. 8 от ЗСПД. По делото е установено, че детето К. Ф. В. е със степен на увреждане 80 на сто, считано от датата на раждането 20.08.2007 г., при диагноза "детски аутизъм". Предишното освидетелстване е било извършено с ЕР на ТЕЛК № 2175/9.07.2013 г. за срок до 1.07.2015 г. Майката добросъвестно е подала документи за преосвидетелстване на детото и с ЕР на ТЕЛК № 4560/26.11.2015 г. срокът на инвалидизиране е удължен до 1.11.2017 г. Законовото изискване - трайното увреждане на детето да е установено от компетентните здравни органи, е спазено. Заболяването е било налице и през междинния период от 1.08.2015 г. до 30.11.2015 г., през който детето с увреждане се е нуждаело от специални грижи от страна на родителя. При наличие на празнота в подзаконовата регламентация първоинстанционният административен съд правилно е приложил по аналогия разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗСПД (ДВ, бр. 57 от 2015 г.), която урежда семейното подпомагане на дете с трайно увреждане в хипотезата на чл. 8д от ЗСПД (изм. бр. 99 от 2011 г.). При възникнало право на месечна помощ за дете с трайно увреждане за периода 1.08.2015 г. - 30.11.2015 г. и своевременно упражняване на правото, считано от издаване на медицинския документ, условията за отпускане на месечната помощ следва да се приемат за изпълнени, считано от 1.08.2015 г. В съответствие с целта на правната уредба е да се приеме, че следва да се осигури получаване на месечна помощ за целия период на инвалидизирането и без прекъсване, за да се постигне равнопоставено третиране и подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Като е приел, че оспореният административен е незаконосъобразен и го е отменил, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,