Решение № 7839 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2011 г.

Решение № 7839 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив срещу решение № 497 от 24.03.2011 г. по адм. дело № 744 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на Милка Ангелова Джандева е отменен ревизионен акт (РА) № 210900311 от 25.01.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 167 от 16.03.2010 г. на директора на "ОУИ" - гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Минка Ангелова Джандева оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от адв. Богдан Караманолов, неин процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основани, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт (РА) № 210900311 от 25.01.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 167 от 16.03.2010 г. на директора на "ОУИ" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия за ревизиран период 1.05. - 31.05.2005 г., като на Минка Ангелова Джандева е отказано правото на данъчен кредит в размер на 9 694.49 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 6 036.82 лв., на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.). В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата обстановка по делото и конкретно, че в хода на ревизията на физическото лице Минка Ангелова Джандева, бивш собственик на търговска фирма ЕТ "Минка Джандева" е издадена фактура № 51894 от 18.05.2005 г. от "ТМ Ауто" ООД. Тя има за предмет доставката на автомобил марка "Тойота Рав 4" на стойност 47 822.39 лв.; на алармена система на стойност 440.06 лв.; на услуга прехомологация (преустройство), на стойност 149.99 лв. и маркировка на стойност 60.00 лв. Представен е договор за продажба на лек автомобил от 18.05.2005 г., протокол на лаборатория "Технотест" АД за извършени допълнителни преустройства. Административният орган е приел, на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.), че не се следва право на данъчен кредит, понеже автомобилът е лек, като броят на местата за сядане, без мястото на водача не превишава пет и лицето не извършва с него основна дейност. Отказаното право на данъчен кредит по другите стоки и услуги, предмет на фактурата е свързано с неговата експлоатация. Освен това в чл. 65, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) са изброени дейностите, за които това изключение се прилага, като ревизираното лице не може да се ползва от него, понеже основната му дейност е дърводобив. По делото не се спори, че Минка Ангелова Джандева е прехвърлила на "Джандев-86" ЕООД правото на собственост върху търговското предприятие, заедно със своята фирма ЕТ "Минка Джандева" като съвкупност от права, задължения и фактически отношения след данъчния период, за който е отказано правото на данъчен кредит. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доказателствени средства, включително двете съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Приел е като основен спорен момент установяването дали процесният автомобил е лек, както е посочено в договора за продажба или е товарен, с каквото качество е посочен в регистрационния му талон. Също така съдът е счел, че не се спори по делото, че преустройството на автомобила е преди придобиването му от ревизираното лице. От правна страна е приел, че основният спорен момент е дали са налице материалноправните предпоставки по чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), за да не е налице правото на данъчен кредит, както и на ал. 2 от същата норма, която от своя страна изключва прилагането на първата разпоредба. Преценката на съда е за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, понеже от фактическа страна по делото безспорно се установява от договора за продажба от 18.05.2005 г., от фактурата от 18.05.2005 г., от изпитателния протокол от същата дата на "Технотест" АД, свидетелството за регистрация от 22.05.2005 г., както и от неоспореното заключение по съдебно-техническата експертиза, че автомобилът е товарен, преустроен от лек, с трайно вградено допълнително техническо оборудване, заварено към рамката. От свидетелството за регистрация е видно, че той е товарен автомобил, категория М1G, каквито са изискванията на чл. 149 от Закона за движението по пътищата (ЗДП). Съдът е уточнил, че меродавен момент е датата на прехвърляне на собствеността, когато е издадена и фактурата, и че към този момент автомобилът е товарен и не попада в хипотезата на чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), съответно на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС (отм.). Относно прилагането на чл. 65, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е меродавен моментът, в който доставката се смята за извършена, това е датата на възникване на данъчното събитие, налице е задължение да се начисли ДДС. След като към момента на доставката е отговарял на условията по чл. 65, ал. 2 от ЗДДС (отм.), не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), за да се откаже правото на данъчен кредит. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е правилно. В конкретния спор органът по приходите се позовава на чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.) и на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС (отм.). Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68, когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност (т. 2) и стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на същите тези мотоциклети и леки автомобили (т. 3). Съгласно ал. 2 от чл. 65 от ЗДДС (отм.) т. 2 от същата ал. 1, цитирана по-горе, не се отнася за лекотоварните автомобили, които по смисъла на този закон са леки автомобили, но са предназначени за превоз на товари или за леки автомобили, в които има трайно вградено допълнително техническо оборудване, което е за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Освен това в чл. 65, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) са приети изисквания относно възможността за приспадане на начисления данък и това е само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност следните доставки: прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки; транспортни услуги с тези превозни средства; ремонт на такива превозни средства; отдаване под наем на тези превозни средства и подготовка на водачи на моторни превозни средства по смисъла на ЗДП с тези превозни средства. В ал. 2 от същата подзаконова разпоредба е посочено, кога се счита, че лице извършва основна дейност с придобит мотоциклет или лек автомобил. Следователно за решаващия съд основното задължение при констатираната фактическа страна по спора е било да установи дали е реализиран съставът на чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.), на който се позовава органът по приходите, за да откаже приспадането на данъчен кредит по фактурата с посочения по-горе предмет. Във всички цитирани разпоредби се има предвид лек автомобил, отговарящ на определени изисквания относно броя на местата без това за водача, както и такива с определено предназначение или в които има трайно вградено допълнително техническо оборудване. От събраните доказателства по делото се установява, че процесният автомобил е товарен автомобил, като такава е констатацията на експерта по съдебно-техническата експертиза, като такъв той е записан в свидетелството за регистрация, което не е оспорено по надлежния ред. Преди всичко като такъв се явява автомобилът и в договора за продажба, с оглед записаното в него относно предмета му. Предметът на договора е един брой нов лек автомобил марка "Тойота" и допълнително оборудване, подробно описано в приложение № 1. В него, както и във фактурата, която го материализира е записана и услуга "прехомологация", т. е. преустройство. Към датата на последната, съответно на договора, която е датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.) според посочените доказателства автомобилът е товарен. Правните норми, на които се е позовал административният орган се явяват неприложими, понеже макар и от формално процесният автомобил се квалифицира като такъв извън обхвата на същите тези норми. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 1 200.00 лв. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение