Решение № 112 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13292/2018 г.

Решение № 112 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13292/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Асенова за отмяна на влязло в сила определение № 5472/25.04.2018 г., постановено по адм. д. 4157/2018 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК като е направено позоваване на определение № 3811/28.03.2017 г., постановено по адм. д. 3138/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В. Асенова допълнително излага съображения относно участието на един същи съдия при постановяване на двата съдебни акта, което определя като нарушение при формиране на съдебния състав. Иска да бъде отменено атакуваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено протоколно определение от 09.11.2018 г., постановено по адм. д. 8650/2016 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ) и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на АССГ. Ответникът – длъжностно лице по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-София, редовно призован за съдебно заседание, не изпратил представител и не е изразил становище по искането за отмяна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с наведени доводи за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК и представен съпоставим съдебен акт, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С атакуваното определение № 5472/25.04.2018 г., постановено по адм. д. 4157/2018 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е оставено в сила протоколно определение № 272/09.11.2017 г., постановено по адм. д. 8650/2016 г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Асенова срещу мълчалив отказ на длъжностно лице по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-София за произнасяне по нейно заявление вх. № 2113-21-5606/13.07.2016 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С определение № 3811/28.03.2017 г., постановено по адм. д. 3138/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е отменено определение № 311/16.01.2017 г., постановено по адм. д. 8650/2016 г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Асенова срещу мълчалив отказ на длъжностно лице по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-София за произнасяне по нейно заявление вх. № 2113-21-5606/13.07.2016 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Двата противопоставими съдебни акта са определения, постановени по едно и също съдебно производство, инициирано по жалбата на В. Асенова срещу мълчалив отказ на длъжностно лице по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-София за произнасяне по нейно заявление вх. № 2113-21-5606/13.07.2016 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което не е възможно да се приеме наличието на хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая не е налице влязло в сила съдебно решение, което да противоречи на друго влязло в сила съдебно решение, защото и двата съдебни акта са определения, които са постановени по повод обжалване на две определения за прекратяване на едно също дело. След отмяна на първото определение за прекратяване на делото и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, АССГ е установил наличието на други предпоставки за оставяне без разглеждане на жалбата на В. Асенова и отново е прекратил съдебното производство. Доводите на молителката, че са налице две противоречиви съдебни решения по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК не отчитат характера на съдебните актове, които не се ползват със сила на пресъдено нещо и обстоятелството, че са постановени по повод допустимост на съдебното производства, а не разрешават по същество съдебен спор относно законосъобразност на административен акт или материално право. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК (с изключение на тези по т. 5), а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съдът или небрежност от страните, поради което и доводите за допуснати процесуални нарушения не подлежат на разглеждане в настоящото производство. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК за неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван и не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав