Решение № 14426 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1932/2013 г.

Решение № 14426 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1932/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), чрез процесуален представител, против решение № 6356 от 26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2689/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отменил заповед № 027/13.01.2012 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА. С последната, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Велко Иванов Велков за длъжност "началник на отдел" в Областен отдел "КД-ДАИ" - Велико Търново, с ранг III младши, считано от 18.01.2012 г. Прието е от АССГ, че Велков не е назначен за първи път на държавна служба в ИААА, а е заемал такава служба в Министерството на вътрешните работи (МВР) в продължение на 21 години и 11 месеца. Посочено е, че този факт препятства възможността последващото му назначаване, макар и по реда и условията на ЗДСл, да е обвързано с едногодишен изпитателен срок, поради което незаконосъобразно е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. В касационната жалба е посочено, че процесното решение е неправилно, тъй като до 2000 г. разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е гласяла, че личният състав на МВР се състои от служители: офицери, сержанти и гражданска администрация. Едва след изменението обн. ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г. е посочено, че личният състав на МВР се състои от държавни служители и лица, работещи на трудово правоотношение. Иска се отмяна на процесното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Велков, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Велко Иванов Велков, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Със заповед № 0059/04.02.2011 г. изпълнителният директор на ИААА е назначил на основание чл. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗДСл Велков на длъжността "началник на отдел", считано от 07.02.2011 г. Със заповед № 027/13.01.2012 г. е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява основателна. Според чл. 12 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавният служител е встъпил в длъжност. Първата от двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл по отношение на Велков е била налице. Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба със заповед № 0059/04.02.2011 г. на изпълнителния директор на ИААА, считано от 07.02.2011 г. Режимът на изпитване на държавните служители, предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. В решението си АССГ е посочил, че Велков не е назначен за първи път на държавна служба, тъй като има издадено удостоверение от Областна дирекция на МВР-Велико Търново за това, че същият е бил служител в системата на МВР и има прослужено време от 21 години и 11 месеца, като е освободен на 01.07.2000 г. поради придобиване право на пенсия. Съдът неправилно е приел, че Велков е бил назначен и е работил по служебно правоотношение като държавен служител в системата на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗМВР (отм.) личният състав на МВР се състои от служители: офицери, сержанти и гражданска администрация. Едва с изменението на чл. 192, ал. 1 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г. - отм.) е въведено, че личният състав на МВР се състои от държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти или граждански лица, както и лица, работещи по трудово правоотношение. По делото не е доказано, че правоотношението на Велков е изменено и същият е бил назначен на държавна служба съгласно изискванията на § 92 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 29 от 2000 г.). В цитирания § е посочено, че в 6-месечен срок от влизането в сила на закона администрацията на МВР следва да се приведе в съответствие с изискванията в него. При липса на доказателства, че служебното му правоотношение е било изменено, следва да се приеме, че Велков е назначен за първи път на държавна служба на 07.02.2011 г. от изпълнителния директор на ИААА. Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е изискването да не е изтекъл едногодишният срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателят е назначен на 07.02.2011 г., а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 13.01.2012 г., считано от 18.01.2012 г. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както от страна на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. Срокът по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е преклузивен и с изтичането на една година това право на органа по назначаване вече не съществува. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че АССГ е постановил решението си в нарушение на материалния закон, тъй като е приел, че издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Велков е незаконосъобразна. По тази причина, обжалваното първоинстанционно решение се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество. По изложените съображения следва да се отхвърли жалбата на Велков против заповед № 027/13.01.2012 г. По делото е направено искане от процесуалния представител на изпълнителния директор на ИААА да се присъди юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари, издадена от Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Велков да заплати на ИААА сумата 150,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение