Решение № 2150 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16025/2009 г.

Решение № 2150 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16025/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от Бисер Величков Лозанов от гр. София, против Решение № 12401/22.10.2009 г., постановено от ВАС, трето отделение, по адм. д. № 4026/2009 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в регламентирания 14-дневен срок в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Бисер Величков Лозанов от гр. София, срещу заповед К-463/02.02.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Това е така, защото в атакуваното решение е установено, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР. Обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение до органа по назначаването, съдържащо съображения относно възрастта и осигурителния стаж на служителя в МВР и съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ЗМВР, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон - чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ бр. 69/2008 г.) от ЗМВР, въвеждащ различно, самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по инициатива на органа по назначаването. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, "държавните служители по ЗМВР, при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. По делото няма спор, че служебния стаж на жалбоподателя в МВР е 24 г., 05 м. и 13 дни с оглед представената справка за осигурителния му стаж на към 23.01.2009 г. 1 като общия осигурителен стаж по смисъла на чл. 69 КСО е 25 год., 01 мес. И 11 дни. Основният спорен въпрос е относно общия осигурителен стаж, за който жалбоподателят твърди, че е по-малък от 25 години. Съдът в решаващия състав не споделя това становище, защото от визираната справка за осигурителния стаж се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е имал освен горепосочения служебен стаж в МВР на длъжност за държавен служител и още 7 мес. и 28 дни стаж III категория от наборна военна служба. Жалбоподателят не е оспорил и оборил представените доказателства, поради което съдът законосъобразно се е съобразил с тях. Точно е констатирано, че общият осигурителен стаж е изчислен правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, като е взето предвид времето, през което жалбоподателят след навършване на пълнолетие е школник в Средното милиционерско училище "Ф. Е. Дзерджински", който период се зачита за осигурителен стаж и е такъв от III категория, съобразно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Оттук първоинстанционният съд е извел обоснованият извод, че жалбоподателят е отговарял на законовите изисквания за освобождаване по инициатива на административния орган. В касационната жалба се твърди, че са нарушени принципите и целите на АПК, изискващи да не се вреди на правата и законните интереси на лицата, да се прилагат нормативните актове от по-висока степен, принципът на съразмерност и принципът на равенството. Петчленният състав на Върховния административен съд счита, че тези възражения са неоснователни, тъй като не се установява действително нарушаване на посочените принципи и цели и точно са тълкувани и приложени текстовете на специалните закони - ЗМВР и КСО. Следва да се има предвид и факта, че несъответствие с целта на закона не съставлява касационно основание, а основание за отмяна на административен акт, а предмет на настоящото производство е атакуваното съдебно решение. Жалбоподателят е направил довод за противоречие между възможностите за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и т. 13 ЗМВР и се е позовал на ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. но ОСС но ВАС. Доводът е неоснователен. Касае се за две напълно отделни и самостоятелни хипотези. ТП № 6/2007 г. на ОС на ВАС касае приложението на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, която е обща и приложима за всички български граждани (мъже и жени), за които няма други специални разпоредби с оглед специфичния характер на труда, който полагат. Разпоредбата регламентира придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. ТР № 6/2007 г. не е приложимо към разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Нормата е нова, приета и обнародвана в ДВ, бр. 42/2008 г. Предложението, с което се инициира административното производство е направено след обнародването и, проведено е при действието на новоприетата норма и е съобразено с правилата, въведени с нея. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е свързана с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО. Последната има специален характер и урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея категории служители. Поради това всяка една от двете възможности за прекратяване на служебното правоотношение възниква при настъпване на различни факти, между които няма нито връзка, нито противоречие и може да бъде реализирана, както по инициатива на служителя, така и на органа по назначението. Неправилно е и тълкуването на касатора както на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, така и на разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и връзката между тях и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 17 от НПОС регламентира кой стаж се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО, а чл. 18 - допълването на осигурителния стаж без превръщане трудовия стаж. Съгласно чл. 18, ал. 3 от КСО, при пенсиониране по условията на чл. 69 КСО, осигурителния стаж по чл. 17 се зачита при взаимно допълване. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. А предвид чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 КСО се зачита изслуженото време на кадрова военна служба. Предвид това правилно в осигурителния стаж, релевантен за прилагането на чл. 69, ал. 2 от КСО, е включено времето, което жалбоподателят е изслужил на кадрова военна служба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия