Решение № 5093 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15256/2008 г.

Решение № 5093 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15256/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Георги Цветанов Белчев от с. Медковец, обл. Монтана, срещу решение с дата 22.10.08 г. по адм. д. № 347/08 г. по описа на Административен съд-Монтана с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът началник на РДНСК - Монтана не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното отхвърлително жалбата на касатора Белчев срещу Заповед № ДК-02-М-16/10.06.08 г. на началника на РДНСК - Монтана решение, състав на Административен съд - Монтана е приел, че администривният акт е издаден от компетентен орган, при съблюдаване на административнопроизводсдтвените правила и правилното приложение на материалния закон. Решението е правилно, постановено е при липсата на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК във връзка с които са релевираните с касационната жалба оплаквания. Оспорената по делото заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с разпореждане за премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, описан като "Пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-1290, кв. 38 по плана на с. Медковец, обл. Монтана. В съставения в хода на административната преписка в присъствието на оспорващия Белчев Констативен акт № 26/29.95.08 г. строежът е подробно описан с констатация за липсата на одобрени строителни книжа. Констатациите по отношение характера на строежа (попадащ в определението на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ) и начина на изграждането му (без строителни книжа) са потвърдени по категоричен начин от писменото заключение на в. л. Джонова, неоспорено от страните и включено по реда на чл. 200 ГПК вр. с чл. 144 АПК в доказателствения материал по делото. Доводите за неправилност на решението, развити в касационната жалба са в две посоки - че строежът е извършен от трето лице, предвид което оспорващият не е надлежен адресат на заповедта, и че строежът не се намира на посочения в заповедта административен адрес. И двата довода са неоснователни. Безспорно е, че собственик на УПИ VII-1290, кв. 38 по плана на с. Медковец е касаторът Белчев (н. акт № 290, том. II, н. д. № 629/85 г. на РС - гр. Лом) предвид което последният се явява възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ и адресат на административния акт, а дори да е налице грешка в посочването на административния адрес, не са касае за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като урегулираният поземлен имот, в който е изграден строежа е конкретизиран с идинтификаторите по ПУП. С оглед изложеното, налага се изводът за неоснователност на касационната жалба, предвид което на основание чл. 221, ал. 2 АПК оспореното с нея решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение