Решение № 13881 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5558/2015 г.

Решение № 13881 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5558/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Русе, подадена от пълномощникът адв. Недялкова срещу решение № 3 от 12.02.2015 г. по адм. дело № 421/2014 г. на Административен съд-Русе. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповедта на началника на СГКК-Русе, със законните последици. Подадена е и частна жалба /наименована "жалба"/ от Игор Колев, чрез адв. Костадинова срещу определение от 13.03.2015 г., постановено по делото в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на размер от 350 лв. Ответниците Росица Янкова, Диана Иванова, Илка Иванова, Веско Илиев, Ангел Йорданов и Тоня Илиева чрез процесуалният си представител адв. Костадинова, заявяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и молят за неговото потвърждаване. Претендират разноски. Ответниците Емилия Бояджиева-Бърн, Красимира Александрова, Тодор Колев, Фани Пеева и Божидар Бояджиев не ангажират становище по касационната жалба. Ответникът Община Русе не взема становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на обжалваното решение, поради постановяване при неправилно тълкуване нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Росица Янкова, Диана Иванова, Илка Иванова, Веско Илиев, Ангел Йорданов и Тоня Илиева заповед № 18-13136/21.10.2014 г. на началника на СГКК-Русе, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта и регистър /КК и КР/, одобрени със заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на изп. директор на АГКК /изм. със заповед № 14-18-1/03.01.2011 г. на началника на СГКК-Русе/, състоящо се в нанасяне на нов ПИ с проектен идентификатор 63427.6.355 по заявление от 12.06.2014 г. Прието е, че собствеността върху претендирания за ново нанасяне имот се удостоверява с решение на № 2072/29.01.2003 г. на ОСЗГ за възстановени в стари реални граници имоти с № № 153,154,155 и 94 на наследниците на Недю Денчев и Янка Стоборска-наследодатели на жалбоподателите. Установено е, че заявения за нанасяне в КК и КР имот с проектен идентификатор 63427.6.355 покрива тези имоти и попада изцяло в имот с идентификатор 63427.6.250, вписан като собственост в КР на Община Русе. При тези фактически установявания, административният съд е направил съпоставка между действащия правен режим по чл. 54 ЗКИР и отменения такъв по чл. 53 ЗКИР, като е приел, че нормата на ал. 2, чл. 54 ЗКИР / ДВ бр. 49/13.06.2014 г./ освен, че не изисква съставяне на Акт за непълноти и грешки, не въвежда и забрана за новото нанасяне при констатиран спор за собственост, поради което постановения с процесната заповед отказ е незаконосъобразен. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане новата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Процесния отказ, материализиран в оспорената заповед № 18-13136/21.10.2014 г. на началника на СГКК-Русе е постановен при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /след изм. ДВ бр. 49/13.06.2014 г./- "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред". Безспорно е обстоятелството, че от административният орган е изготвена комбинирана скица, установяваща попадане изцяло на новия имот в имот с идентификатор 63427.6.250 по КК, записан на Община Русе която е подала възражение срещу изменението. Това е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на КК и КР по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кад. обект. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите на страните за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка в бъдещото исково производство. Отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изм. на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014 г./ не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от цитирания по-горе текст на ал. 2, чл. 54 ЗКИР. Нормата единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява "застъпването" на претендираното право на собственост и това по действащата КК и КР и може да бъде приложена към исковата молба. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК-постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Росица Янкова, Диана Иванова, Илка Иванова, Веско Илиев, Ангел Йорданов и Тоня Илиева срещу заповед № 18-13136/21.10.2014 г. на началника на СГКК-Русе, като неоснователна. Предвид горното се явява неоснователна и частната жалба на Игор Колев срещу определение от 13.03.2015 г., постановено по делото в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тъй като отговорността на административния орган по чл. 143, ал. 1 във вр. с ал. 3 АПК не е налице при потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Освен това частният жалбоподател е имал качеството на заинтересована страна по делото пред първата съдебна инстанция и не му се следват разноски, както правилно е прието в обжалваното определение. С оглед своевременно заявеното искане от касатора и изхода на делото, ответниците Росица Янкова, Диана Иванова, Илка Иванова, Веско Илиев, Ангел Йорданов и Тоня Илиева дължат на основание чл. 143, ал. 4 АПК направените в процеса от СГКК-Русе разноски в размер 600 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат, определено по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение