Решение № 5553 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2012 г.

Решение № 5553 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" против Решение № 2067 от 27.07.2012 г. по адм. д. № 1197/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 271001908/09.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 855 от 11.11.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 02.2010 г. е определен допълнителен ДДС в размер на 71 778,96 лв. и лихви за забава в размер на 3 412,99 лв., както и в частта за присъдени разноски на дружеството в размер на 975 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, иска се отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА в оспорената част и да се присъди в полза на Д "ОУИ" - Варна юрисконсултско възнаграждението в размера, определен по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът по жалбата - "Гарант Строй" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото, съобрази следното: Производството пред Върховния административен съд е по втора касационна жалба. С решение № 4093/21.03.2012 г. по адм. д. № 6945/2011 г. Върховният административен съд в производството по реда на чл. 208 и сл. АПК по подадена касационна жалба от "Гарант Строй" ООД е отменил решение № 541 от 08.03.2011 г., постановено по адм. дело № 3866 от 2010 г. на Варненския административен съд, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 271001908 от 09.09.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 855 от 11.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, приел е че решението е необосновано - при фактическа неустановеност, и при неправилно приложение на ЗДДС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания. Върховният административен съд е приел, че първоинстанционното решение е неправилно в изводите, че следва да се приложи общият ред за облагане - този по чл. 12, ал. 1 ЗДДС с обосновка, че се касае за доставка на консултации по ЗОП, свързана с територията на страната, т. е. обществена поръчка, свързана и с недвижими имоти като места за изграждане на регионални депа и инсталации за сепариране на битови отпадъци, мястото на изпълнение на доставката е Република България. Изложил е мотиви, че облагането с ДДС на процесните доставки не е свързано с недвижим имот, а с мястото на установена икономическа дейност на дружеството-получател, във връзка с което е указал на първоинстанционния съд да установи предпоставките за приложимост на чл. 21, ал. 2 ЗДДС със събиране на доказателства относно установяване мястото на икономическа дейност на получателя "DIERGON CONSULTANTS & Engineering LTD" - Никозия, Кипър. Безспорно е, че по сключен между страните договор, наречен "Споразумение за сътрудничество", с предмет на договора - услуги, изразяващи се в "подготовка на мерки за управление на отпадъци в региони Левски, Борово, Велико Търново и Варна" във връзка с възложен проект от Министерството на околната среда и водите, консултантът "Гарант строй" ООД ще осигури съдействие на възложителя при изготвянето и преглеждането на цялата документация по проекта преди предоставянето й в тръжната процедура, съдействие на фирмата по време на тръжната процедура за планиране и изпълнение на изследвания и проучвания, които са необходими за реализация на проекта. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд, в изпълнение задължителните указания на ВАС в отменителното решение е задължил административния орган да представи доказателства, относно получателя "DIERGON CONSULTANTS & Engineering LTD" - Никозия, Кипър, дали има постоянен обект за осъществяване на икономическа дейност на територията на Р България. Видно от изявлението на процесуалния представител на ДД "ОУИ" в проведеното съдебно заседание на 19.06.2012 г. не са открити данни за регистрация на чуждестранното дружеството в Р България. При така установените данни, че дружеството получател има седалище на управление единствено в Р Кипър, където е предоставяна услугата, за която е издадена процесната фактура № 237 от 02.02.2010 г. с предмет консултантска услуга за оказване на съдействие за участие в тръжна процедура по проект, възложен от МОСВ, с доставчик ревизираното дружество "Гарант строй" ООД и получател "DIERGON CONSULTANTS & Engineering LTD" - Никозия, Кипър, приложима е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС, съгласно която, в редакцията й към момента на издаването на фактурата - м. 02.2010 г., мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Съобразно изложеното, правилно първоинстанционния съд е приел, че услугата е предоставяна в обекта на дружеството получател в Република Кипър, където се е осъществявала независимата икономическа дейност, т. е. че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС и мястото на изпълнението не е на територията на Република България, за да се начисли ДДС от доставчика. С тези мотиви РА е отменен като незаконосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,