Решение № 8309 от 7.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Атанасов, чрез пълномощник адв. [населено място], против Решение 919 от 15.12.2022 г., постановено по адм. д. 770/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, предявеният от И. Атанасов против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик /ОД на МВР-Пазарджик/, иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, от които 1 000 лева, ведно със законна лихва от причиняването на вредите - 17.07.2022 г. до окончателното заплащане, за незаконосъобразни действия на администрацията, изразяващи се в незаконна проверка на моторно превозно средство и 1 000 лева, ведно със законна лихва от причиняването на вредите - 17.07.2022 г. до окончателното заплащане, за незаконосъобразни действия на администрацията, изразяващи се в незаконно извършен личен обиск. Със същото решение Атанасов е осъден да заплати на ОД на МВР - Пазарджик разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател оспорва решението, като поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че извършените по отношение на Атанасов действия по личен обиск и проверка на ползваното от него моторно превозно средство не са свързани с провежданата специализирана полицейска операция / СПО/, доколкото от събраните гласни доказателства е установено, че е бил пътник в автомобила и по отношение на него са липсвали основания за извършване на посочени действия. Посочва, че по делото не са представени доказателства Атанасов да се занимава с наркотични вещества да употребява, държи, съхранява или носи наркотични вещества, поради което да му е направен личен обиск. Въз основа събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на разпитаните свидетели, обобщава, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да отмени решението и се уважи изцяло предявеният от него иск. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции в пълен размер. В съдебно заседание пред настоящия съд, ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи за недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по предявен от Атанасов против ОД на МВР - Пазарджик иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, от които 1 000 лв. - претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията, изразяващи се в незаконна проверка на ползвано от Атанасов моторно превозно средство, довели до нарушаване на правото на личен и семеен живот, съгласно чл.8 от ЕКЗПЧ, стрес, притеснение, изгубено време, обида, накърняване на личното достойнство и др. и 1 000 лв. - претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията, изразяващи се в незаконно извършен личен обиск на Атанасов, довели до нарушаване на правото на личен и семеен живот, съгласно чл.8 от ЕКЗПЧ, стрес, притеснение, изгубено време, обида, накърняване на личното достойнство и др., ведно със законна лихва върху претендираните суми от причиняването на вредите - 17.07.2022 г. до окончателното заплащане. Съдът е установил, че със Заповед 312з-2166 от 07.07.2022 г. на директора на ОД на МВР - Пазарджик е разпоредено провеждането на специализирана полицейска операция (СПО) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата на територията обслужвана от ОД на МВР Пазарджик за периода от 16:00 часа на 07.07.2022 г. до 23:59 часа на 24.07.2022 г., в изпълнение на разпоредително писмо рег. 8121р-13879 от 07.07.2022 г., на главния секретар на МВР. В т. 2 и т. 3 от заповедта е предвидено контролната дейност да бъде насочена към недопускане и ограничаване на нарушения пряко влияещи върху пътнотранспортните произшествия, както и да се осъществява контрол по отношение на нарушения, за които е предвидена повторност, както и такива за които е предвидено отнемане на контролни точки, като в случаите в които е налице съставомерност на деянията по НК да се уведомява Прокуратурата. Със заповедта е предвидено при извършване на СПО да бъдат използвани всички налични средства за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. В изпълнение на посочената заповед, на 17.07.2022 г. в гр.Панагюрище, около 12:50 часа, на [улица]на входа от посока гр. Пазарджик е извършена проверка на лек автомобил Алфа Ромео- Жулиета - за наличие на вещи и предмети забранени от закона и е направен личен обиск на ищеца Атанасов, а на водача на автомобила Вакарелов е направен тест за наличие на алкохол в кръвта. За извършения личен обиск, на ищеца е съставен протокол за обиск на лице от 17.07.2022 г. от мл. експ. И. Шопов, на основание чл. 80 от ЗМВР, който е редовно връчен лично на И. Атанасов и е подписан от него без възражения. От съдържанието на протокола е установено, че не са открити вещи забранени от закона. За извършената проверка на МПС е съставен протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите превозвани в тях от 17.07.2022 г. от мл. експ. И. Шопов, който е редовно връчен срещу подпис на водача на лекия автомобил В. Вакарелов. Протоколът е подписан без възражения, а от съдържанието му е установено, че не са открити вещи и предмети забранени от закона. За извършената проверка е съставена и Докладна записка рег. В10р -10649/18.07.2022 г., от страна на Т. Веселинов, който е свидетел при съставянето на горепосочените протоколи за проверка и личен обиск от 17.07.2022 г., до началник на РУ Панагюрище. От съдържанието на същата се потвърждава, че извършването на проверката е във връзка с провежданата СПО. По делото е представената и приета справка за нарушител/водач за И. Атанасов, от която е видно, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ 19-0310-000016 от 31.01.2019 г. свидетелството му за управление на МПС /СУ МПС/ е временно отнето на основание чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП. С последваща ЗППАМ 21-0310-000094 от 29.11.2021 г., СУ на МПС на Атанасов отново е отнето, също на основание чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП. С влязло в сила Наказателно постановление 21-0310-001108 от 08.12.2021 г., Атанасов е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за периода от 28.11.2021 г. до 28.11.2023 г. на основание чл. 174, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. По делото пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Т. Тушлекова съжителстваща с Атанасов и пътник в колата, В. Вакарелов водач на лекия автомобил и И. Шопов съставил протоколите за личен обиск и проверка на МПС. От показанията им е установено как е преминала проверката и личния обиск и че всички действия са се случили пред очите на детето на ищеца. По данни на св.Тушлекова, след проверката И. Атансов е бил тъжен, съсипан и унил, защото детето избягвало да се чуват по телефона и бил притеснен най-вече заради детето си, защото всичко се случило пред него. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е счел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил е, че в случая не се установяват елементите на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника. Счел е, че при наличието на данни, които да обосновават проверка за наличие на наркотици, каквито са образуваната преписка по НК за престъпление по чл. 434б, ал. 3 и отнемането на СУМПС за срок от 24 месеца за периода 28.11.2021 г. до 28.11.2023 г., на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, извършените действия по обиск и претърсване на автомобила са законосъобразни и не противоречат на разпоредбите на чл. 80, ал.1, т. 2 и чл.81, ал. 2 от ЗМВР. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й - незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган при и по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Спорният по делото въпрос е свързани ли са с провежданата СПО извършените по отношение на Атанасов - пътник в автомобила, действия по личен обиск и проверка на ползваното от него моторно превозно средство и в тази връзка законни ли се явяват същите. Целта на СПО - недопускане и ограничаване на нарушения, пряко влияещи върху пътнотранспортните произшествия, безспорно дава правно основание на органите по пътен контрол да спират МПС и да извършва проверка на водача и проверка на управляваното от него МПС. Извършените в тази връзка действия са в съответствие и с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 5 от Инструкция 8121 з-749 от 20.10.2004 г. за реда и организациите за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Ето защо проверката на ползваното от Атанасов МПС е извършена в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 т.2 и чл.82 от ЗМВР, поради което не може да се наложи извода, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган, извършено от длъжностно лице, при осъществяване на административна дейност. След като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на ответника, предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията, изразяващи се в незаконна проверка на ползвано от Атанасов моторно превозно средство се явява неоснователен и решението на първоинстанционния съд в тази част се явява правилно. В обхвата на СПО обаче не попада проверка на пътниците, в т.ч. и извършването на обиск на същите. Вярно е, че чл.64 от Инструкция 8121 з-749 от 20.10.2004 г. за реда и организациите за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, дава право при получаване на данни за наличие на опасни или забранени за притежание предмети да се извършва обиск на водача и пътниците, както и проверка на превозното средство и на вещите, които се превозват в него. По делото обаче няма доказателства органите извършили проверката да са разполагали с такива данни, като за такива не могат да се приемат и предишните нарушения на Атанасов. Голословни и неподкрепени с доказателства са и твърденията на св. Шопов, че Атанасов употребява, държи, съхранява и носи наркотични вещества. Ето защо във връзка с извършения обиск проверката е извършена извън обема на СПО, в нарушение на законовите разпоредби, в т.ч. и на чл.6, ал.1 от АПК. Незаконосъобразността на действията по извършване на обиск на Атанасов обуславя наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Начинът и времетраенето на извършване на обиска на Атанасов извършен и в присъствието на непълнолетното му дете, несъмнено са предизвикали стрес, притеснения, накърняване на личното достойнство, създаване на усещане за произвол, като в тази насока следва да се кредитират показанията на свидетелите Тушлекова и Вакарелов. В посочените негативни преживявания се изразяват и претърпените от лицето неимуществени вреди. Настоящата инстанция счита, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното действие и вредоносния резултат. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая претърпените от Атанасов неимуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо него незаконосъобразно действие - обиск / чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ/. Установяването на всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, обуславя ангажиране отговорността на ответника за претърпените от Атанасов неимуществени вреди. Като е стигнал до различен извод, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и постановеният от него акт в тази част, като неправилен, следва да бъде отменен. Настоящата инстанция, с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност, връзка и обусловеност, следва да реши спора по същество, в изпълнение разпоредбата на чл.222 , ал.1 АПК. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразното административно действие обиск, поради което причинената вреда подлежи на обезщетяване. В съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, отчитайки естеството на вредите, тяхната продължителност и ефекта им върху лицето, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да се уважи частично, в размер на 500 лева. В тази връзка се споделят изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за здравословното състояние на ищеца, промяна в обичайните му навици и промяна в поведението на детето му към него. В останалата част, за разликата над 500 лева до 1 000 лева, искът се явява неоснователен и в тази част съдебния акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и обоснован. Предвид изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 255 лева, заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, общо за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска - чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение