Решение № 43 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2022 г.

Решение № 43 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2022 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Б., от [населено място], област Плевен против решение № 126/22.03.2022 г. по адм. дело № 812/2021 г. на Административен съд – Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69, ал. 1-2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Тодорова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 126/22.03.2022 г. по адм. дело № 812/2021 г. Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на Д. Б., от [населено място], област Плевен срещу решение № 2153 – 14 – 78/28.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 2170-14-1/12.01.2021 г. Д. Б. е поискала отпускане па лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 9а от КСО със закупуване на недостигащ осигурителен стаж. Уведомена за недостигащия осигурителен стаж, тя не е внесла дължимата сума. С разпореждане № 2170-14-1 #29/6.08.2021 г. ръководител ПО е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отчитайки че заявителката има навършена изискуема възраст от [възраст] към датата на подаване на заявлението за пенсия и стаж от трета категория от 31 години 2 месеца 24 дни, но този стаж е под необходимия през 2021 година от 36 години. Посочил е, че не е било упражнено правото по чл. 9а от КСО в законния срок. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153 – 14 – 78/28.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен. Спорен между страните е осигурителният стаж на жалбоподателката за периода 1.01.2000 г. – 30.04.2002 г., тъй като същият не е надлежно заверен в представената от нея трудова книжка. Въз основа на удостоверителните документи по административната преписка - трудови книжки и удостоверения, а също и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО от електронните регистри, пенсионният орган е установил, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 12.01.2021 г. Д. Б. е имала придобит осигурителен стаж от трета категория 31 години 02 месеца 24 дни, който е по-малко от изискуемия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО - 36 години. За процесния период от време 1.01.2000 г. – 30.04.2002 г. е зачетен стажът от 1.01.2000 г. – 4.03.2000 г. – придобит при "Харон" ООД и периодът от 1.08.2000 г. – 31.12.2000 г. при ЕТ "Н. – 94 – Н. Томов" по данните от Регистъра на осигурените лица, независимо, че същият не е бил оформен по надлежния ред в трудовата книжка. За периодите от 5.03.2000 г – 31.07.2000 г. и 1.01.2001 г. – 30.04.2002 г. липсват данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за внесени осигурителни вноски, като единствено в трудовата книжка са налице отбелязвания. Законосъобразно административният съд е приел, че предвид наличните фактически установявания отказът за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е съобразен с нормата на чл. 9а, ал. 2 КСО. Обосновано са ценени и доказателствата по спора. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд съгласно чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, но чл. 6, ал. 1 от НТКТС предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НТКТС има императивен характер. Тя изисква за удостоверяването на съществените обстоятелства при прекратяване на трудовото правоотношение на работника да бъде направено изписване с "цифри и думи" на трудовия му стаж, както и описаните факти да бъдат удостоверени с положени подписи от две различни лица – от работодателя и от главния счетоводител. В случая, в трудовата книжка на оспорващата продължителността на трудовия стаж, придобит при ЕТ "Н. – 94 – Н. Томов" към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, е записан с цифри и думи (на страница 23 от книжката), но липсва подпис на главен счетоводител, а е налице само подпис на "президент" – Н. Томов". Така оформено, отразяването на прекратяването на трудовото правоотношение е в нарушение на чл. 6, ал. 1 от НТКТС и няма обвързваща доказателствена сила при преценка на правото на пенсия с този стаж, за който няма и данни в регистри по чл. 5, ал. 4 от КСО. Административният орган е спазил изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за постановяване на разпореждането и решението, като е уведомил жалбоподателката, че следва да ангажира доказателства относно удостоверяване на стажа, положен при едноличния търговец и да закупи такъв. Изискани са данни относно предаване на разплащателни ведомости от търговеца и след като не са представени относими доказателства, правилно не е бил взет предвид процесния стаж за преценка правото на пенсия на страната за периодите от 5.03.2000 г. – 31.07.2000 г. и от 1.01.2001 г. – 30.04.2002 г. Съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2021 г. жените придобиват право на лична пенсия за ОСВ при навършена възраст 61 години 8 месеца и придобит осигурителен стаж 36 години. Отчитайки, че не е налице второто от кумулативно заложените основания в хипотезата на правната норма, административният съд е отхвърлил оспорването срещу отказа на пенсионните органи за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, прилагайки точно материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение