Решение № 931 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2009 г.
ВАСIII отделение25.01.2010 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.04.2009 г., постановено по адм. д. № 4968/2006 г. по описа на Софийски градски съд, III-Е състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 931 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Даниела Йорданова Аветисян от гр. София, срещу решение от 17.04.2009 г., постановено по адм. д. № 4968/2006 г. по описа на Софийски градски съд, III-Е състав. В жалба се твърди за нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - кмета на Столична община, район "Оборище" - оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена в срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № РД РД 09-140/14.11.2006 на кмета на Столична община - район "Оборище", с която е наредено да се изземе общински жилищен имот, находящ се в град София, ул. "Богдан"№ 19 и представляващ жилище в подпокривното пространство на двуетажната сграда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че този имот е частна общинска собственост, атакуваната заповед била издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му от чл. 65, ал. 1 ЗОС правомощия; при издаването й са бил спазени материалноправните изисквания. С решението е посочено, че актът от който Аветисян твърди, че черпи права не я легитимира като собственик на процесното жилище. Изложените мотиви за наличие на условия и законови предпоставки за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай, предвид наличието на тези условия, правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че имотът неправилно е актуван като общински, поради което актът удостоверяващ правата на ответника, е нищожен. Предвид чл. 5, ал. 1 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, но няма правопораждащо действие. Редът за съставянето и формата са определени от закона. За да има удостоверителна сила, актът за общинска собственост трябва да е съставен при спазване на сочени в закона правила. В разглеждания казус не е оборена доказателствената сила на актът за общинска собственост. Поради това към момента на издаване на заповедта за изземване, за процесния имот няма конкуриращи се титули за право на собственост (такъв Аветисян не сочи). А актът за общинска собственост по отношение на правото на собственост имат същата доказателствена стойност, каквато имат констативните нотариални актове. В случая правилно е зачетена от първоинстанционния съд доказателствената стойност на този акт (при липса на друг, отричащ тези права). И щом не е налице спор за собственост, а се касае за общински имот, държан от Аветисян без основание, то оспорената заповед е законосъобразна, както правилно е приел и СГС. С оглед изложеното дотук правилно градският съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,