Решение № 12041 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2016 г.

Решение № 12041 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на началника на СГКК-П., чрез адв. Чавдаров срещу решение № 97/08.03.2016 г., постановено по адм. д. № 241/2015 г. на Административен съд-П. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и нарушаване на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението. О. Т. С. Маринова, чрез адв. Гунчева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски. О. Р. В. Георгиева, Г. Н. Г. и П. Н. Г. не излагат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Т. М. мълчалив отказ на началник СГКК - П. да се произнесе по заявление № 01-55831/24.02.2015 г. за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за обекти: поземлен имот с идентификатор 02837.503.538; сграда с идентификатор 02837.503.538.1; сграда с идентификатор 02837.503.538.2 и сграда с идентификатор 02837.503.538.3 по КК и КР на гр. Б. и е върнал преписката за произнасяне при спазване на дадените указания. Приeто е, че приложима в случая е процедурата по актуалната редакция на чл. 53, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014г/ във вр. чл. 53а, ал. 1 ЗКИР, тъй като се иска изменение на КР с вписване на данни за съсобствениците, базирани както на документи, съществували към момента на приемане и одобряване на КК и КР, така и на такива, сочещи на настъпили промени в последствие. Изложени са мотиви, че кадастралната администрация не разполага с правомощия да проверява валидността на документите, както и да решава спора при противопоставими права, а е длъжна да впише заявителите в КР, тъй като вписването има само информационно-оповестително действие по смисъла на чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е по делото, че процедурата пред СГКК е инициирана от Т. М., за себе си и като пълномощник на Р. Г. за изменение на КР за имот с идентификатор 02837.503.538-заличаване на вписания в регистъра съсобственик О. Б. за 569/1123 ид. ч. и вписване на М. М. и Н. Г., както и вписване в КР на теза две лица като съсобственици на сградите с идентификатори 02837.503.538.1, 02837.503.538.2 и 02837.503.538.3,за които няма вписани собственици. Безспорно е и обстоятелството, че КККР за тези кадастрални обекти са одобрени със заповед № РД-18-42/06.07.2010 г., като имот с идентификатор 02837.503.538 е записан в КР като съсобствен на О. Б., М. М. и Н. Г., а сградите с идентификатори 02837.503.538.1, 02837.503.538.2 и 02837.503.538.3- "неустановен собственик". От представените Удостоверения за наследници е видно, че М. М. и Н. Г. са починали през 2014 г. и са оставили описаните законни наследници, между които и двете заявителки. Следователно искането за вписване не е за актуализиране на данните в КР, поради смъртта на вписаните в регистъра лица, а е за вписване на тези лица като съсобственици на сградите и ид. части от имота и заличаване на вписан в регистъра съсобственик /О. Б./. Така заявено искането за изменение на КР по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР е неоснователно, тъй като в тази процедура е недопустимо заличаване на фигуриращ в регистъра собственик /съсобственик/. Нормата регламентира единствено възможността за вписване в КР и на други лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Тези противопоставими права обаче следва да са за имота в границите и обема му, отразени в КК. В случая това условие не е налице, тъй като нот. актове, на които се основава искането /№ 155/2005 г., № 176/2006 г./ и договора за продажба на имот ЧОбС от 2006 г. касаят УПИ IX-29 и УПИ VIII-151,29, без установена идентичност с имот с идентификатор 02837.503.538. Това безспорно обстоятелство е основание за отказ за извършване на заявеното вписване в КР. В този смисъл е и прецезираната редакция на ал. 2, чл. 53 ЗКИР /изм. бр. 57/2016 г., ДВ/- "При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. " Освен изложеното е налице и друго обстоятелство, установено от СКГГ в производството, което е пречка за уважаване на искането по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. От представените нот. акт № 175/2011 г. и Договор за доброволна делба от 2008 г. е видно, че има последваща промяна в съсобствеността както на сградите, така и на УПИ VIII-151,29. Предвид изложеното, оспореният по съдебен ред мълчалив отказ се явява законосъобразен, още повече, че процедурата по чл. 53, ал. 2 ЗКИР не изисква изрично произнасяне със заповед на началника на СГКК, поради което жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне, след отмяна на обжалваното пред настоящата инстанция решение. Разноски не се претендират от началника на СГКК-П., както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221 АПК