Решение № 15890 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2013 г.

ВАСII отделение29.11.2013 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 62/24.04.2013 г. по адм. д. № 84/2013 г. на Административен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ЮИР-75/09.04.2012 г. на началника на РДНСК, Югоизточен район, с която на Костадин Методиев Соколов, от гр. Казанлък е наредено да премахне незаконен строеж "едноетажна постройка-лятна кухня и склад", находящ се в УПИ VII-5222, кв. 13 по плана на гр. Казанлък, с административен адрес в с. гр., ул. "Опълченска" № 8. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15890 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Методиев Соколов, от гр. Казанлък, срещу решение № 62/24.04.2013 г. по адм. д. № 84/2013 г. на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Началникът на РДНСК-Югоизточен район, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед Заповед № ДК-02-ЮИР-75/09.04.2012 г. на началника на РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ му е наредено да се премахне незакон строеж "едноетажна постройка-лятна кухня и склад", находящ се в УПИ VII-5222, кв. 13 по плана на гр. Казанлък, с административен адрес в с. гр., ул. "Опълченска" № 8. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Решението е второ по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция да се изследва търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че строежът, изграден през 1977 г., не е търпим, тъй като при действието на ЗТСУ липсва подробен устройствен план, допускащ допълващо застрояване, свързано между двата имота. Според съда, строежът не е търпим и по ЗУТ, тъй като не е налице покриване на калканните стени на процесната постройка и тази в съседния имот и липсва съгласие на собствениците на съседните имоти. Така постановеното решение е материалнонезаконосъобразно: В случая се касае за допълващо застрояване на странична вътрешна регулационна граница, с частично покриване на калканната стена на подобна сграда в съседния УПИ. По делото има данни за съгласие на наследодателя на собствениците на съседния имот за построявенето й. Хипотезата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ изрично изброява условията за търпимост на построения без строителни книжа незаконен строеж и между тях не е налице съгласието на трети лица. В противен случай при наличие на такова съгласие, постройката, при съотвествието й с плана и строителните правила и норми съгласно § 16, ал. 1 ЗУТ, би била узаконяема. Разликата между между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строежът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. В процесния случай строежът е търпим при следните аргументи: Макар да не е предвидено по плана допълващо застрояване, то е допустимо по закон- чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Съобразно цитираната разпоредба и да не е предвидено с действащия подробен устройствен план, допълващо застрояване се допуска с виза по чл. 140 ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване или свързано с допълващо застрояване в съседния имот. Процесният строеж е допрян частично с подобна постройка в съседния имот на вътрешната регулационна линия, поради което местонахождението му е съобразено с предвидените в закона предпоставки. Отстояние от 3. 00 м от общата вътрешна регулационна граница, каквото заключение е дало вещото лице, не е нормативно предвидено и не се изисква. Имотът по действащия план е отреден за жилищно строителство, поради което допълващо застрояване съобразно горецитираната норма е допустимо. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместно него следва да се постанови друго решение по съществото на спора в смисъл на отмяна на обжалвания административен акт като материалнонезаконосъобразен. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

3