Решение № 388 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5706/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Милева, против решение 878/05.03.2021 г., постановено по адм. дело 569/2020 г. по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково), с което е отменено, по жалба на И. А. К., Уведомително писмо с изх. 01-6500/1080 от 30.03.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 (ПРСР 2014 - 2020) за Кампания 2016 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане с УИН 26/270516/51070, съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагане на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба И. А. К., чрез пълномощника си адв. Орманов, представя писмена молба, в която поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че И. А. К. подал заявление за подпомагане с УИН: 26/270516/51070, с което кандидатства за втора поредна година по направление Биологично пчеларство от мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г. за Кампания 2016 г. с вписан код на мярката БПП 6 Биологично пчеларство в преход . На 30.03.2020 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо с изх. 01-6500/1080. Оспореният административен акт се явява втори по подаденото от И. К. заявление, тъй като първото издадено уведомително писмо е отменено с решение 37 от 07.03.2019 по адм. д. 366/2018, по описа на АС Сливен, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С второто уведомително писмо ДЗФ отказва финансово подпомагане с аргументи, че в конкретния случай не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/24.02.2015 г.). В процесното уведомително писмо е посочено, че 2016 г. е втора година от последно поетия ангажимент по тава направление. В хода на делото пред административния съд не се твърди и не е установено да са извършвани проверки на място на земеделския производител, относно спазването на базисните изисквания по Наредба 4/24.02.2015 г. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издаден в несъответствие с материалния закон, от една страна поради неприложимост на нормата чл. 11, ал. 4 от Наредба 4/24.02.2015 г. по отношение на преход на пчелните семейства, а от друга- поради отмяната на същата норма с решение 8834/11.06.2019 г. по адм. дело 4906/2018 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение 13400/09.10.2019 г. по адм. дело 8469/2019 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2019 г., от което следва, че отказа за финансово подпомагане се основава върху несъществуваща към момента на издаването на оспорения акт норма. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице с правен интерес, за което оспорения акт е неблагоприятен. Разгледано по същество е правилно. В хода на съдебното производство е отправено преюдициално запитване за тълкуване на чл. 29, §3, второ изречение от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета и на чл. 36, §1, чл. 37, §1 и чл. 38 от Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. С решение от 07.12.2023 г. по дело С-329/ 22 г., ECLI:EU:C:2023:968, СЕС е отговорил на запитването в смисъл, че допуска национална разпоредба, която ограничава възможността за получаване на финансово подпомагане за преход към биологично земеделие до минималния преходен период, предвиден в чл. 38, §3 от Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, така държавите членки могат да определят максимален срок за предоставяне на подпомагане за преход към биологично земеделие, като се съобразят с конкретния преходен период, който, както предвижда член 17, §1, буква в) от Регламент (EО) 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91, се определя от уредбата на Европейския съюз в зависимост само от вида земеделски или животински продукти. Съдът посочва, че предвид текста и контекста на член 29, §3, второ изречение от Регламент 1305/2013, ако ангажиментите за поддържане или доброволно преминаване към практиките и методите на биологично земеделие са поети за период от пет до седем години, държавите членки могат за целите на отпускането на помощ за преход към биологично земеделие да определят по-кратък първоначален период, през който се поема този ангажимент, при условие че този период е съобразен с хармонизирания с Регламент 889/2008 и релевантен rationae materiae преходен период. В случая това е определеният в член 38, §3 от Регламент 889/2008 минимален период от една година за преход към биологично пчеларство. Заключението е, че държавите членки могат да предвидят, че приложимият минимален преходен период към биологично производство, хармонизиран и предвиден в Регламент 889/2008, съвпада на територията им с максимална продължителност за предоставяне на финансово подпомагане за преход към биологично земеделие. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за извършеното намаление по заявлението за финансово подпомагане, подадено от И. К.. В касационната жалба касаторът излага доводи, че извършеното намаление е с правно основание неспазени изисквания за управление, в частност неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 и Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008, като посоченото неспазване води до намаление на установената сума със 100% на основание раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСП 2014 2020, буква b. Направление Биологично пчеларство , буква Б) Изисквания по управление от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020, утвърдена със Заповед РД 09-144/23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните (Методиката). Видно от Таблица с изчисления на финансовото подпомагане по направление Биологично пчеларство , в колона 8 Неспазени изисквания за управление е вписано 0,00 лв., като в пояснителни бележки е разписано, че в колона 8 е показана Санкция за неспазени изисквания по управление, наложена съгласно раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСП 2014 2020, буква b. Направление Биологично пчеларство от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020, утвърдена със Заповед РД 09-144/23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. . Следователно не са налице установени неспазени изисквания по управление от страна на земеделския производител, съгласно Методиката, тъй като не е вписана санкция от административния орган в посочената колона 8, респ. доводите на ДФЗ в тази насока не се споделят. От друга страна в колона 7 Неспазване на базови и други изисквания от посочената таблица е вписана сумата от 10 267,95 лв., представляваща санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСП 2014 2020, буква b. Направление Биологично пчеларство от Методиката. Съгласно чл. 13 от Наредба 4/24.02.2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На това основание министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил горепосочената Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие по ПРСР 2014-2020 г. В раздел V от тази Методика за направление Биологично пчеларство (б. b) в т. А) е посочено, че нарушение на базови изисквания има, когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или обратно), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство тези базови изисквания са изчерпателно посочени: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. От събраните по делото доказателства не са налице данни за неспазване на посочените базови изисквания, като допълнително Таблица - Пчелини с неспазени базови и други изисквания от процесното уведомителното писмо в колоните, отразяващи двете базови изисквания, изрично е посочено неприложимо , респ. намалението на финансовото подпомагане не е с правно основание неспазване на базовите изисквания от приложение 2 към Наредба 4 от 24.02.2015 г. Видно от третата колона от Таблица - Пчелини с неспазени базови и други изисквания , озаглавена Спазено е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., е посочено, че за пчелин 6557-0222 това изискване не е спазено. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в редакцията, действаща за Кампания 2016, изискването на чл. 11, ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. е извън полето относно периоди на преход към биологично производство пчеларство, тъй като препращащата норма е с посочване разпоредбите на чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 на Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Допълнително настоящата инстанция счита за правилни и доводите, че при издаването на процесния административен акт административния орган не е съобразил отмяната на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. с решение 8834/11.06.2019 г. по адм. дело 4906/2018 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение 13400/09.10.2019 г. по адм. дело 8469/2019 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2019 г. От изложеното следва, че първоинстанционния съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като отказа обективиран в него е въз основана на несъществуващо към моментна на издаването на УП правно основание. По отношение на посоченото в уведомителното писмо, че 2016 година е втора година от последно поетия от Вас ангажимент по това направление , същото не може да бъде прието за годни мотиви, тъй като липсва позоваване на чл. 26 от Наредба 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.), но приложима за периода на кампания 2016 г. или на друга норма, касаеща посоченото фактическо основание. Предвид изложеното правилно административният съд е приел, че в случая административният акт е издаден на несъществуващо правно основание, като се е мотивирал, че основанието за издаване на Уведомителното писмо не е било действаща разпоредба към датата на издаването му 30.03.2020 г., като е развил подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Хасково, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за липса на правно основание за извършеното намаление на финансовото подпомагане в оспорения пред него административен акт. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на ответника по касация се дължат сторените от него разноски в касационното производство. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 850,00 лв. (осемстотин и петдесет лева) договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на спора и съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният съд счита, че своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Сторените от И. Н. Ч. разноски за процесуална защита и съдействие от един адвокат в настоящото производство следва да бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълния претендиран размер от 850,00 лв. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,