Решение № 13349 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4585/2010 г.

Решение № 13349 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4585/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 56 от 26.01.2010 г., постановено по адм. д. № 462/09 г. Административен съд - гр. Бургас е отменил Решение № 2603-0214/14.03.2009 г. на началника на Митница Бургас и е осъдил последната да заплати на "Полимет 99" - ООД - гр. София разноски по делото в размер на 1 200 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Елка Тодорова Трендафилова в качеството й на процесуален представител на началника на Митница - Бургас. В същата се правят оплаквания, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалваното решение. Ответното по касационната жалба дружество "Полимет 99" - ООД - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд-гр. Бургас е отменил Решение № 2603-0214/14.03.2009 г. на началника на Митница Бургас, с което по ЕАД МРН 07BG001001Н002738/20070130 на основание чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС са определени задължения за мито в размер на 493,76 лв. и ДДС в размер на 1 894,24 лв. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, отразена в докладна записка на директора на Дирекция "Последващ контрол" с вх. № РД-6600-0345/23.02.2009 г., както и е формулирал основния спорен въпрос - дали сумата от 6 060,30 щатски долара влиза в заплатената цена на стоката, предмет на въпросната ЕАД. Изложени са мотиви, че митническата стойност на стоките се определя по правилото на чл. 35, ал. 1 от ЗМ - договорната стойност, която е платена реално или подлежащата за плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38. Посочено е още, че нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК задължава административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като в конкретния случай Митница Бургас не сочи и не ангажира доказателства, които да установят материално-правните предпоставки, съставляващи основание да се приложи изключението на чл. 36, ал. 2 от ЗМ. Изложени са мотиви, че от анализа на събраните по делото доказателства, в това число и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, следва да бъде прието, че са налице предпоставките за прилагане на принципа на договорната стойност и не са налице основания за промяна в митническата стойност на стоката, внесена по процесното ЕАД, поради което издаденото решение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Така постановеното решение правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че договорната стойност на внесената стока съвпада с декларираната и не са налице условия за корекция на същата при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗМ. Така направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от административния съд. Правилно също така е формулиран и основният спор между страните - дали заплатената за стоката стойност съвпада с декларираната, или са налице условия по чл. 36, ал. 2 от ЗМ за нейната корекция. В хода на извършената последваща проверка митническият орган е констатирал, че стойността на стоката по ЕАД МРН 07BG001001Н002738/20070130 в действителност е 19 150,30 щатски долара, а не както е посочено в кл. 22 на ЕАД в размер на 13 090 щатски долара. Тъй като тази констатация е изградена на база на анализ на записванията в счетоводството на дружеството-вносител, а от последното е направено оспорване предвид наличието и на други търговски взаимоотношения с продавача на стоката, които обстоятелства предполагат определени познания в областта на счетоводството, по искане на жалбоподателя /сега ответник по касация/ е допуснато назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е извършило проверка на представените по делото писмени доказателства, както и в счетоводството на "Полимет 99" - ООД, при което е установило, че действителната заплатена цена за внесената стока е 13 090 щатски долара, която сума съвпада с декларираната. На база на това, както и на останалите събрани по делото доказателства, съобразявайки и принципа, заложен в чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределение на тежестта на доказване при издаване на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че при декларирането е спазен принципа на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, като не са налице условия по чл. 36, ал. 2 от ЗМ за корекция на декларираната митническа стойност, поради което издаденият митнически акт се явява незаконосъобразен. Този негов извод е логически обоснован и в съответствие с фактите по делото и закона. Основните оплаквания на касатора са досежно това, че констатациите, залегнали в доклада на Дирекция "Последващ контрол" са изградени на база на проверка на цялата налична счетоводна документация на вносителя, като проверяващите лица са с дългогодишен стаж и образование в областта на митническата и счетоводната материя, като в доклада е подробно описано върху кои документи е направено обследваното и се базират изводите на митническите органи. Направените оплаквания са неоснователни. От представената по делото административна преписка не може да бъде направен извод за изпълнението на всички разпоредби на чл. 84а и сл. от ЗМ при извършената последваща проверка, за да бъде прието, че фактическите констатации на докладната записка се ползват с доказателствената сила по чл. 84л, ал. 3 от ЗМ. Отделно от това към преписката не са приложени и съответните доказателства в подкрепа на изводите, което съставлява нарушение на същата разпоредба на чл. 84л, ал. 3 от ЗМ, която поставя изискване фактическите констатации в доклада да бъдат подкрепени с доказателства. Дори да се приеме, че докладната записка се ползва с доказателствената сила по чл. 84л, ал. 3 от ЗМ, то няма пречка с допустими доказателствени средства да бъде извършено оборване на констатациите й. В случая такова е извършено с писмени доказателства и със съдебно-счетоводна експертиза, назначаването на която е обяснимо от нуждата от специални познания в областта на счетоводството. Заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание на 6.10.2009 г., като от протокола /л. 82 от делото/ е видно, че същото не е оспорено от страните при условията на чл. 200, ал. 3 от ГПК. Отделно от това решението на съда не е изградено единствено и само въз основа на заключението, а при съобразяване на всички събрани по делото доказателства. С оглед на това следва да бъде прието, че изводите на административния съд за липса на условия за прилагане на чл. 36, ал. 2 от ЗМ са логически обосновани и в съответствие с фактите по делото. Предвид на гореизложеното настоящата инстанция намира, че Бургаският административен съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Митница - Бургас следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото в размер на 500 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,