Решение № 6054 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2018 г.

Решение № 6054 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД, с ЕИК *********, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2342 от 29.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2687 по описа на Административен съд - П. (АС - П.) за 2017 г. С него е отхвърлено оспорването на "Напоителни системи" срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 46 от 16.08.2017 г., издаден от оправомощено, съгласно Заповед № РД - 562 от 07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, лице "за директора" на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. П. (БДИБР – гр. П.), с който са установени задължения за това дружество, представляващи дължима такса за водовземане по Разрешително № 0771 от 22.02.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Разрешително № 0771 от 25.08.2005 г., продължено с Решение № РР-1408 от 23.01.2012 г. с нов № 31120042, издадени от директора на БДИБР за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. за правото на водовземане от повърхностен воден обект - р. М., място на водовземане "Бент М." на р. М., северно от гр. С., Община С., с цел напояване, в размер на 49045, 72 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 13326, 84 лв. В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не взел предвид, че източените водни маси от реката за напояване за периода 2012 г. – 2015 г. са 46522332 куб. м., което показва, че загубите по съоръженията на напоителната система са много по – големи и до крайния потребител достига изключително малък процент от иззетите количества. Подробно се разясняват причините за това. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на обжалвания АУПДВ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - директорът на БДИБР – гр. П. не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представя писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по жалба на "Напоителни системи" ЕАД срещу АУПДВ № 46 от 16.08.2017 г., издаден от лице, действащо по заместване на директора на БДИБР – гр. П. съгласно Заповед № РД – 562 от 07.08.2017 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с който било установено по основание и размер задължение на дружеството за такса за водовземане по Разрешително № 0771 от 22.02.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Разрешително № 0771 от 25.08.2005 г., продължено с Решение № РР-1408 от 23.01.2012 г. с нов № 31120042, издадени от директора на БДИБР за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. в размер на 49045, 72 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 13326, 84 лв. За да отхвърли жалбата срещу спорния АУПДВ, първоинстанционният съд приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, със съдържание, което отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 1 – 8 АПК и въз основа на документите по чл. 195 б, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ). Направил извод, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Като основен спорен въпрос по делото съдът определил размера на задължението, доколкото "Напоителни системи" ЕАД не оспорвало, че дължи заплащането на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 1 ЗВ. Като се позовал на чл. 194, ал. 6 ЗВ, чл. 3, ал. 1 от приложимата Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с Постановление на Министерския съвет на Република България № 177 от 24.06.2011 г. (отм.); , взел предвид констатациите, отразени в Констативен протокол № ПВ – 2 – 69 от 21.03.2017 г. и другите приложени по преписката протоколи, съдът направил извод, че при издаването на спорния АУПДВ правилно е направен извод за дължимост на установените такси. Съобразил, че в декларацията по чл. 194 б ЗВ относно обект "Бент М." са посочени съответно за 2015 г. – 14265656 куб. м.; за 2014 г. – 12177240 куб. м.; за 2013 г. – 12799736 куб. м. и за 2012 г. – 7279700 куб. м., а съгласно извършената справка в редовно водените дневници на "Напоителни системи" ЕАД за ежедневен отчет по изпуснатите количества водни маси, реално уловеното количество водни маси е както следва: за 2015 г. – 15345720 куб. м.; за 2014 г. – 12200000 куб. м.; за 2013 г. – 13200000 куб. м. и за 2012 г. – 8300000 куб. м. По тези съображения съдът постановил решението си, с което отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е приложил относимите разпоредби на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ и на чл. 3 от Тарифата за определяне на таксите за водовземане, за използване на воден обем и замърсяване (отм.); , действаща за процесния период. Правилно първоинстанционният съд е приел, че установеното задължение за такса за водовземане е законосъобразно определено от административния орган, издал АУПДВ, предвид това, че законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула по чл. 8, ал. 1 от цитираната тарифа, към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ. Според нея таксата за водовземане от повърхностни води, които използва "Напоителни системи" ЕАД се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 10 (изчислена в лв. /куб. м), а W - размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. По този начин е изчислена и процесната такса на основание представените от дружеството справки от дневниците и съгласно приложените в преписката протоколи. Оплакването на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт е неоснователно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Последният е определен на база реално пропуснатите обеми вода за напояване през периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. В таксата, съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ се включва цялото количество иззета вода, а не реално ползваните от крайните потребители количества, затова и неоснователно е основното оплакване, направено в касационната жалба, че тази такса се дължи само за реално потребеното количество вода. Развитите в тази насока доводи в касационната жалба не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като не намират опора в разпоредбите на чл. 194 и чл. 195 б, ал. 2 ЗВ. Доводите за големи загуби по съоръженията на напоителните системи са недоказани и освен това ирелевантни за спора, тъй като таксата се определя не на база използван воден обем от крайните потребители, а на база отнет воден обем от водния обект, за който е дадено разрешителното. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби, спазил е съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, които се споделят от настоящия състав. Доколкото не са налице релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение