Решение № 4712 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 373/2009 г.

Решение № 4712 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 373/2009 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 30.10.2008 г. по адм. д. № 473/2008 г. Монтанският административен съд е отхвърлил жалбата на Валери Златков Зарков срещу заповед № ДК-02-М-30/15.07.2008 г. на РДНСК Монтана. Решението се обжалва с касационна жалба от Валери Златков Зарков. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба РДНСК Монтана я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното: С обжалваната пред Монтанския административен съд заповед на началника на РДНСК Монтана е наредено премахването на незаконен строеж - гараж с размери 3.05 на 5.40м. и височина 2.00 м., изграден от жалбоподателя през 1990 г. без строителни книжа. Монтанският административен съд е приел, че строежът е незаконен като изграден без строителни книжа. По отношение на същия е постановен влязъл в сила отказ за узаконяване. Подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При постановяване на решението Монтанският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Установено е, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Същият е изграден от жалбоподателя през 1990 г. без строителни книжа в общински терен. Към момента на изграждането му жалбоподателят не е имал отстъпено право на строеж. Отстъпеното такова през 1999 г. не е реализирано. За строежа няма издадени строителни книжа. Законосъобразно Монтанският административен съд е приел, че процесният строеж подлежи на премахване като незаконен по реда на чл. 225 ЗУТ. Жалбоподателят не е твърдял, че процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ нито пред административният орган, нито пред съда. За да е такъв, той следва да е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон. Освен това собственикът на строежа следва да е подал декларация за него до 31.12.1998 г. По отношение на процесния строеж е налице влязъл в сила отказ за узаконяване по реда на § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ. С този отказ е прието, че строежът не е допустим по разпоредбите, действали по време на извършването му и по този закон. Строежът е извършен в общински терен без отстъпено право на строеж. Освен това строежът не е деклариран до 31.12.1998 г. По тези съображения не може да се приеме, че е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Решението на Монтанския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд