Решение № 15326 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1090/2018 г.

ВАСIII отделение12.11.2019 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 413 от 14.11.2017 г., постановено по адм. д. № 621 по описа на Административен съд – Враца за 2017 г. ОСЪЖДА Агенция "Митници "- София, ул. "Г. С. Раковски " № 47 да заплати на ЕТ "Крес -К. Велков" с ЕИК *********, представляван от К. Велков направените разноски за касационното производство в размер на 500 (петстотин ) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15326 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1090/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Агенция "Митници", чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 413 от 14.11.2017 г., постановено по адм. д. № 621 по описа на Административен съд – Враца за 2017 г. С него настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на едноличен търговец (ЕТ) "Крес - К. Велков" сумата в размер на 300 лв., представляваща обезвреда за претърпени имуществени вреди, представляваща сторени деловодни разноски по производството – адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването и отмяната на НП № 9 от 20.01.2017 г., издадено от Началника на Митница - Лом. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа се становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Вреда е всяко отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца, т. е. намаляване на патримониума и активите му. Заплатеното адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по дела с предмет обжалване на НП, според касатора не води до увреждане, тъй като срещу него е получена адвокатска услуга. Излагат се подробни съображения в тази насока. По същество моли да бъде уважена касационната жалба, както и да се присъдят разноски. Ответникът – ЕТ "Крес - К. Велков ", чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба и писмена защита. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Враца е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу Агенция "Митници ", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 600 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на нахд № 70 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2017 г. и канд № 304 по описа на АС – Враца за 2017 г. за отмяна на Наказателно постановление (НП) № 9 от 20.01.2017 г., издадено от Началника на Митница - Лом. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд в производството по разглеждане на иска за обезщетение. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 56 от 10.04.2017 г., постановено по нахд № 70 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2017 г. е отменено като незаконосъобразно НП № 9 от 20.01.2017 г., издадено от Началника на Митница -Лом. Това решение е оставено в сила с Решение № 215 от 21.06.2017 г., постановено по канд № 304 по описа на АС – Враца за 2017 г. В съдебните производства пред районния съд и пред АС – Враца, ЕТ "Крес - К. Велков" е бил защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат съгласно приложени по делата договори за правна защита и съдействие съответно от 30.01.2017 г. и 13.05.2017 г. Съгласно уговореното в тези договори на адвоката е уговорено възнаграждение в размер на по 300 лв. или общо 600 лева. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният от ЕТ "Крес - К. Велков " иск за допустим, а по същество – за частично основателен. С обжалваното решение съдът е осъдил касатора да заплати сумата 300 лв. за която е приел, че е безпорно доказана от представения договор за правна помощ и защита от дата 13.05.2017 г. По отношение на претендираната сума от 300 лева за производството пред РС - Бяла Слатина съдът е приел искът за недоказан, тъй като в представения договор липсват данни за плащане на сумата, а такива доказателства не са представени и в исковото производство. Присъдени са и направените разноски по делото в производството по ЗОДОВ, в размер на 250 лева. Съдът в мотивите си се е позовал се на Тълкувателно постановление № 1, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Агенция "Митници ". Подробно в мотивите си, съдът е разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски, сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял едноличният търговец по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда във връзка с оспорване на незаконосъобразния акт. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от ЕТ "Крес - К. Велков" иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отмененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за частично доказване на иска. Установено е безпорно реално заплащане в брой на претендираната от едноличния търговец сума в общ размер на 300 лв. на адв. Маринова съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2017 г. по адм. д. № 304/2017 г. на АС - Враца. Процесуалното представителство е реално осъществено от адв. Маринова в съдебните заседания пред в АС – Враца, образувано по касационна жалба на Агенция " Митници" срещу постановеното от състава на РС – Бяла Слатина съдебно решение, с което е отменено оспореното НП. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването и отмяната на НП издадено от началника на Агенция Митници - Лом в общ размер на 300 лв. на процесуалния представител на едноличния търговец - адв. Маринова, която реално е осъществила защитата в хода на съдебните производства пред АС - Враца, правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан до размер на 300 лв. Размерът на обезщетението за вреди е доказан частично и е установено, че е пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП, предвид приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. Заплатените от едноличния търговец суми за ползваната правна помощ от адвокат се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Неоснователни са доводите на касатора, че в представеното по к. н. а. д № 304/2017 г. на АС - Враца пълномощно от 3.05.2017 г. е договорено плащане, но няма писмени доказателства, които да подкрепят извършеното плащане. Видно от приложения договор на л. 13 от делото изрично е посочено, че плащането е в брой. Безпротиворечива е съдебната практика както на ВАС така и на ВКС, че в тези случаи договара служи и като разписка установяваща извършеното плащане. Неоснователни са изложените доводи на кастора относно присъдените разноски на ЕТ в размер на 250 лева за първоинстанционното производство. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът е присъдил разноски в размер на 250 лева съобразно уважената част на предявния иск от които 200 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева деловодни разноски. Ще следва на ответника да се присъдят и направените разноски за касационното производство в размер на 500 лева, които се установяват от приложения списък и договор за правна помощ от 14.12.2017 г. възражение за прекомерност касатора не е направил. По изложените по – горе съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

Цитирани разпоредби

1