Решение № 78 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 747/2009 г.

Решение № 78 от 2.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 747/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по саморъчно изготвени жалби от двамата подсъдими К. П. и К. К. срещу въззивно решение № 418/5.11.2009 г. постановено по в н о х д № 517/2009 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Врачанския окръжен съд по н о х д № 232/2009 г. В жалбите е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за явна несправедливост на наказанията и е направено искане за намаляването му, по съображения свързани с личността и семейното положение на подсъдимите. Пред касационната инстанция двамата жалбоподатели се явяват лично и със служебно назначеният им защитник адвокат П от САК. Тримата поддържат жалбите по изложените в тях съображения и искания. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбите са неоснователни. С обжалваното решение е потвърдена изцяло присъдата от 9.06.2009 г. на първостепенния съд, с която двамата жалбоподатели са признати за виновни в това, че на 3.02.2009 г. в с. Б., в съучастие като съизвършители и в условията на опасен рецидив са отнели от владението на Т. Гарчовска чужди движими вещи на обща стойност 304,50 лева, като употребили за това сила и заплаха - прест. по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. 198, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, б. "а" за подс. П. и б. "б" НК за подс. Костов. На двамата им е наложено наказание лишаване от свобода по 4 години, при строг първоначален режим. Първата инстанция не е определила типа на затворническото заведение, въпреки че към момента на постановяването на потвърдената присъда е бил в сила (от 1.06.2009 г.) новият Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, обн. в ДВ бр. 25/3.04.2009 г., съгласно който - чл. 57, ал. 1, съдът определя първоначалния режим и типа на затворническото заведение. Тази непълнота може да се отстрани от Врачанския окръжен съд по реда на чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК. При проверката по делото не се установиха предпоставки за изменение на въззивното решение, чрез намаляване на наказанията. Наказателното производство в съдебната фаза на процеса е протекло по реда на Глава Двадесет и седма НПК като съкратено съдебно следствие, в хипотезата по чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, което довело до определяне на размера на наказанието с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Посочените в жалбите смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността на подсъдимите - семейно положение и необходимостта да се грижи за децата си по отношение на К. и съдействието на разследващите органи при възстановяването на причинените щети по отношение на П., са били известни и са отчетени от предходните инстанции и затова размерът на наказанието е определен с една година под предвидения минимум от пет години. Освен това, по принцип, за да възникне за касационната инстанция правомощието за изменение на въззивния съдебен акт, чрез намаляване на наказанието, е необходимо да е установено, че наложеното от проверявания съд наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК (арг. чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК). В конкретния случай това условие не е налице. Размерът на наказанието е справедлив и съобразен с данните по делото и съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно са отчетени като негативни обстоятелства многобройните минали осъждания на подсъдимия К, извън обсега на тези включени в квалифициращия елемент "опасен рецидив", все за престъпления насочени срещу собствеността на гражданите, лошите характеристични данни за двамата и проявената жестокост спрямо жертвата, както и обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на алкохол. При това положение, настоящият състав намира, че исканото снизхождение, чрез намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, би било в противоречие с целите на наказателната санкция, както във връзка с личната превенция, така и с генералната. Поради изложеното се налага изводът, че при проверката не се констатират основания за изменение на решението постановено от Софийския апелативен съд, тъй като не са налице въведените в жалбите касационни основания за това. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение