Решение № 2935 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7405/2018 г.
ВАСV отделение27.02.2019 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 244/2017 г. по описа на Административен съд - Шумен. ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" - Шумен да заплати на П. Недев сумата 2500 (две хиляди и петстотин) лева разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2935 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7405/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Шумен, подадена срещу решение № 44 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 244/2017 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което по жалба на П. Недев е отменена издадена от касатора заповед № РД 27-112/25.07.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Недев оспорва жалбата и моли да се потвърди решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество e неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, а правните му изводи изцяло се споделят. За да отмени заповедта, съдът законосъобразно и обосновано е счел, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл. В случая дисциплинарният съвет е заседавал в незаконен състав, в отсъствие на минимален брой членове държавни служители, поради което издадената въз основа на неговото решение процесна заповед е опорочен административен акт и правилно е отменен от съда. Неоснователни са доводите на касатора, че дисциплинарният съвет е заседавал в законен състав, като в състава му са участвали трима държавни служители. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Съгласно тази дефиниция е погрешно становището на касатора, че държавен служител може да бъде и лице, което работи на трудово правоотношение. Трудовият договор не е административен акт за назначаване, както е посочено в цитираната норма. Всякакви доводи във връзка с разпоредби от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията са неоснователни. В случая е безспорно, че член от дисциплинарния съвет - И. Стоилова, е назначена по трудов договор на длъжност "главен специалист" при Областна дирекция "Земеделие", като нейната длъжност фигурира в Класификатора на длъжностите в администрацията, номер по ред 305, с посочен вид на правоотношение - "трудово". Това обаче не я прави държавен служител. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията, дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на ал. 2 е посочено, че редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон, а в ал. 3 - служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на труда. И. Стоилова е именно лице, което работи в администрацията на трудов договор, поради което е с различен статут от този на държавния служител. Следователно дисциплинарният състав е заседавал и приел решение в нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДСл, тъй като един от членовете му не е бил държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта и същата правилно е отменена от съда (в този смисъл и решение № 10108 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. дело № 14686/2017 г., V отд.). Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 2500 лева за адвокатско възнаграждение, като при липса на възражение за прекомерност сумата следва да се заплати изцяло от Областна дирекция "Земеделие" - Шумен. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 95, ал. 1