Решение № 5774 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8065/2010 г.

Решение № 5774 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8065/2010 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Бойка Петрова Терзиева от гр. София, против решението от 27.01.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III"б" състав, по адм. д. № 3376/2005 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.)вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на Бойка Петрова Терзиева и Здравко Петров Терзиев от гр. София, срещу Заповед № РД-15-246/20.07.2005 г. на Областния управител на област София, в частта относно имот № 6162.2000 по плана на новообразуваните имоти -м. Караджин, с. Лозен, р-н Панчарево на СО, като неоснователна, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба на Бойка Петрова Терзиева и Здравко Петров Терзиев срещу Заповед № РД-15-246/20.07.2005 г. на Областния управител на Област София, в частта относно имот № 6162.2000 по плана на новообразуваните имоти в м."Караджин", с. Лозен, р-н Панчарево на СО. Съгласно нот. акт № 185,том 18,нот. д. № 3291/1960 г. и нот. акт № 185,том12 по нот. д. № 2194/1972 г. на нот. при СРС, скица-копие от неодобрен кадастрален план от 15.12.1998 г. и у-ние за наследници на Петър Иванов Младенов № 1060/10.12.2004 г. на р-н "Триадица", жалбоподателите са собственици на процесния имот. Съгласно изслушаната по делото СТЕ, в имота има масивна вилна сграда на два етажа от 69 кв. м. в северозападната част и втора паянтова сграда. В сутеренния етаж има гараж, достъпът до който е по дворна алея. Поради стръмния характер на терена от южната страна на транспортната алея е изпълнена каменна подпорна стена. Входът към имота е през метални врати откъм затревен пустеещ терен. Достъпът до имота по плана се спира от имот № 6162.3165.Процесният имот не е в регулация, а за имот № 6162.3165 е отреден УПИ I в кв. 143а, с. Лозен през 1998 г. Съгласно изслушаната допълнителна СТЕ, описаният в нот. акт № 185,том 18,нот. д. № 3291/60 г. парцел VII-2 в кв. 69 по плана на с. Долни Лозен е идентичен с имот № 6162.2000 по ПНИ на м."Караджин", с. Лозен, р-н Панчарево, с малки разлики. Представената по делото заповед № РД-09-50-438/7.04.2009 г. на Гл. архитект на СО е неотносима. Законосъобразността на адм. акт се преценява към момента на неговото издаване, а въпросната заповед е издадена през 2009 г. При така възприетата фактическа обстановка, съдът е направил извод, че жалбата е неоснователна. В случая ПНИ е съобразен със съществуващите в имота сгради и запазва същите. Ако се цели запазване на подобренията в имота/подход, транспортна алея и каменна подпорна стена/, то ще се наложи значително засягане на имот № 6162.3165.Предложеният от жалбоподателите вариант за достъп е незаконосъобразен. Според чл. 28, ал. 5, изр. 2 от ППЗСПЗЗ, задънени улици се проектират само ако няма друга възможност за осигуряване на достъп. Липса на друга възможност не се твърди и не е доказана от жалбоподателите. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение, изразяващи се в следното: Регулирането на имота по ПНИ препятства разделянето на имота между двамата съсобственици-жалбоподатели. В нот. акт за собственост на процесния парцел ясно е казано, че той граничи с улица "Ибровица"и дере, което е основание за построяването на масивен портал и вход от към тази улица. Впоследствие дерето се оформя като зелена площ. С оспорената заповед на областния управител върху зелената площ се оформят три парцела, без да се вземе под внимание съществуващия вход към техния имот. Новата заповед на Гл. архитект на гр. София РД-09-50-438/7.04.2009г-препотвърждава отреждането на въпросното пространство за озеленяване и магазин и трафопост. В касационното производство са представени: Заповед № РД-09-50-438/7.04.2009 г. на Областния управител за изменение на регулацията на кв. 143а за м."Караджин", с. Лозен, графично изображение, писмо на обществения посредник на СО до кмета на район"Панчарево" и жалбоподателката изх. № 540-УТ-896/20.11.2007 г., нот. акт № 185/1972 г., протест на жителите на с. Лозен, които обаче са били представени и в производството пред първоинстанционния съд. Ответната страна-Областния управител на област София, чрез процесуалния представител в съд. заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, със следните доводи: Оспорвам жалбата. Моля, да отхвърлите същата като неоснователна и недоказана. Видно от доказателствата по делото, не се засяга имотът на жалбоподателите. Той не е предмет на урегулиране с плана на новообразуваните имоти, утвърден с оспорения административен акт. Същите се явяват засегнати лица, но всъщност не се засягат по никакъв начин техни права и законни интереси. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице имотът има достъп до улица, спазено е материалноправното изискване на закона, поради което считам, че жалбата по същество се явява неоснователна. Здравко Петров Младенов изразява становище за основателност на жалбата. Представя комбинирана скица за пълна или частична идентичност на парцел VII-2,кв. 69 и удостоверение изх. № 94-00-1262/26.01.2010 г. на ГИС-София. Заинтересованата страна: Тихомир Симеонов Симов, редовно призован, не се е явил и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Иван Борисов Иванов, чрез пълномощника-адв. Драганова, оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна, по следните съображения: Според мен липсва изначален правен интерес на жалбоподателите, тъй като техният имот преди обявяване на плана на новообразуваните имоти, така и след това, не претърпява никаква промяна. Те твърдят едно фактическо обстоятелство, наличието на един сервитут, което не доказват по никакъв начин. Това се явява от своя страна спор за материално право. В производството по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 ППЗСПЗЗ съдът само проверява законосъобразността на одобрения със заповедта на областния управител план на новообразуваните имоти. И преди плана на новообразуваните имоти и при приемането на плана, имотът не претърпява никакви промени. Жалбоподателят твърди спор за материално право, който се решава по друг ред, а не в административно производство. А освен това си има специална процедура при едно завършено гражданско производство планът на новообразуваните имоти да се промени, съобразно решението на един граждански съд. По този проблем ВАС вече се е произнесъл по адм. дело № 5715/2008 г., в който се третират точно тези проблеми. Планът на новообразуваните имоти е законосъобразен, това е съобразено от първоинстанционния съд, предвиден е достъп до имотът от южната страна. В касационната жалба не са посочени касационни основания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд София - град. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обосновано е с доказателствата по делото и е в съответствие с материалния закон жалбоподателката претендира незаконосъобразност на процесната заповед на Областния управител на област София за одобряване плана на новообразуваните имоти по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ за м."Караджин", с. Лозен, район "Панчарево", с аргумента, че същата фатално засяга нейни и на собственика на имота вещни права, тъй като препятства възможността за разделяне на имота на две части и не се взима предвид съществуващия подход към имота. Аналогични са възраженията по същество и срещу съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдебният контрол е само по законосъобразността на административния акт с оглед съответствието му с критериите по чл. 146 АПК. След като е изяснил фактическата обстановка по делото съдът обосновано и правилно е приел, че утвърденият с процесната заповед план отговаря на правилата и нормите за устройство на територията. Този свой извод съдът е обосновал главно на заключението по СТЕ, прието като обосновано, компетентно и пълно. Неоснователна е претенцията на жалбоподателката имотът да бъде съобразен с евентуални бъдещи промени в регулацията на терена. Освен това съдът е съобразил и факта, че подходът към процесния имот, за който жалбоподателката претендира, е запазен, с което възможността за достъп до същия по обичайния до този момент начин не е нарушена. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението са допуснати процесуални нарушения и изводите на съда са направени при неизяснена фактическа обстановка поради неизпълнение от съда на задълженията му по чл. 171, ал. 4 от АПК и непреценяване на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. На първо място съдът не е изяснил предмета на жалбата. Съдът е приел, че оспорването засяга не само собствения на жалбоподателите имот № 6162.2000 по ПНИ, но и съседните му, включително имот № 6162.3165 и е конституирал собствениците на тези съседни имоти като заинтересовани страни, но в диспозитива си е отхвърлил жалбата срещу заповедта на областния управител само в частта и относно имот № 6162.2000 по ПНИ. Жалбоподателите са поддържали, че заснемането на имотите по ПНИ не съответства на кад. план от 1981 г. и незаконосъобразно се затваря входът на имота им от към улица "Ибровица", като са оспорвали образуването на имот № 3165. Видно от представеният по делото нот. акт № 185,том ХII, д. № 2194/1972 г. на първи нотариус при СРС, процесният имот е с граници: от две страни улица, Кирил Баклинов и Климент Пейчев. По ПНИ новообразуваният имот № 6162.2000 граничи само с една улица. По делото не са събрани никакви доказателства относно правото на собственост на конституираните заинтересовани страни и основанието за отразяването на техните имоти в ПНИ и регистърът на собствеността към него. Съгласно основното заключение на вещото лице, съществуващият подход към имота на жалбоподателите се спира от новообразуваният по ПНИ имот № 61623165.Освен това е посочено, че тези два имота не са включени в регулация от 1965 г., както и по ЗРП-зап. РД9-129/21.05.1990 г. Този план е изменен през 1998 г. с ЧИЗРП-зап. № РД 09-50-107/6.03.1998 г. и е образуван нов квартал 143а, в който е включен терена, намиращ се пред процесния транспортен вход. За този терен е отреден парцел I-за озеленяване, магазин и трафопост. По това частично изменение процесният имот № 61622000 отново не е включен в регулацията на с. Лозен. Съгласно ОГП, парцел I/УПИ I/попада в зона за обществени дейности и озеленяване. Съдът е приел, че процесният имот не е в регулация, а за имот № 6162-3165 е отреден УПИ I в кв. 143а, с. Лозен, през 1998 г. Приел е също, че представената по делото заповед № РД-09-50-438/7.04.2009 г. на Гл. архитект е неотносима, тъй като е издадена след оспорената заповед на областния управител от 2005 г. Не е изяснено на какво основание е образуван имот 61623165,при положение, че теренът, от който са образувани трите имота/61623164,61623165 и 61623166/по комбинираната пояснителна скица-2 към основната СТЕ попадат в парцел I-за озеленяване, магазини и трафопост. Съдът следва да съобрази и обстоятелството, че жалбоподателите не са нито бивши ползватели, нито бивши собственици на зем. земи, възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, а трети лица, собственици на имот в границите на ПНИ на основание на осъществени покупко-продажба, дарение и наследство, а тези имоти запазват границите си при образуването на ПНИ. Решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се изясни предмета на жалбата и съответно-да се съберат необходимите доказателства за правното основание, на което е образуван и отреден имот № 61623165 по ПНИ и съответствието на ПНИ с разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в оспорената част, засягаща двата имота. Следва да се допусне СТЕ за изясняване на тези обстоятелства, която да съобрази и представените в настоящата инстанция писмени доказателства-комбинирана скица за пълна или частична идентичност за парцел VII-2,кв. 69 и удостоверение изх. № 94-00-1262/26.01.2010 г. на ГИС-София. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,