Решение № 10493 от 18.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение 167/17.02.2022 г. по адм.дело 2515/2021 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение 758/12.10.2021 г по преписка 519/2020 г. на КЗД и е върната преписката на КЗД за произнасяне по подадения сигнал вх. 14 - 30 - 90/09.09.2020 г. на сдружение "Алианц за защита от насилие, основано на пола" при спазване на указанията, дадени в решението по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа в касационната жалба и писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - В. Марешки, с адрес в гр. Варна, чрез процесуални представители в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспореното пред него решение на КЗД е установено, че В. Марешки е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация въз основа на признаците "пол" и "обществено положение" и му препоръчва да се въздържа занапред от действия, които биха могли да породят съмнение за дискриминация по защитените от закона признаци "пол" и "обществено положение". АС е изложил мотиви, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в писмена форма, но не съдържа фактически и правни основания съгласно изискванията на чл.66 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.)Решението е постановено и в нарушение на чл.35 АПК - не са събрани доказателства за лице - сравнител, нито са формирани изводи за по - благоприятно третиране на друго лице и то по посочените защитени признаци. Не е изследвано по какъв повод е направено изявлението относно министър Сачева, в какъв контекст, от кого, в лично качество или като публична личност. Решението е правилно. Обоснован е изводът на АС за неизясняване на относимите към спора факти от КЗД. По делото никъде не е прието на какъвто и да е било материален носител изявлението, за което се твърди в сигнала, че е направено от Марешки във видеообращение във фейсбук по отношение на министър Сачева, нито е приложен линк към публично достъпна част на интернет, без съответен фейсбук профил. Видно от проведеното пред КЗД заседание между страните е съществувал спор по точното съдържание на репликата, и същото не може да бъде прието за безспорен между страните факт, който да се нуждае от доказване. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от АС относно необходимостта да се анализира цялото видеообращение, за да се прецени дали има нарушение на изискванията за равно третиране по ЗЗДискр. и по кой защитен признак. Отделно от това КЗД не е приела и обсъдила представените от Марешки и налични в преписката доказателства във връзка с твърдяното от него еднакво третиране от негова страна на мъже политици не са обсъдени, а същите са правно релевантни. Основателни са доводите на АС за липса на фактически и правни основания за издаване на решението на КЗД. Нещо повече - предвид съдържанието на мотивите и диспозитива липсват задължителни индивидуализиращи белези на нарушението, което комисията счита, че е установила - липсва дата на извършване на нарушението, какъв вид дискриминация е установена - пряка или непряка . Не на последно място липсват индивидуализиращите данни на лицето - три имена, за което се приема, че е нарушено правото на равно третиране. Липсва и конкретизация какъв вид дискриминация е установена - пряка или непряка. Настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника по касация за недопустимост на сигнала до КЗД е неоснователно. Съгласно чл.50, ал.1, т.3 КЗЛД производството пред комисията се образува по сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. В тази разпоредба няма твърдяното от ответника по касация препращане към разпоредбата на чл.3, ал.2 КЗД, който постановява кога сдруженията от физически лица се ползват от правата на физическите лица по този закон. Тоест сигнал от всеки от субектите по чл.50, ал.1, т.3 КЗД е допустим, нещо повече съгласно чл.50, ал.1,т.2 КЗД комисията може и да се самосезира. Следва да се посочи, че независимо от образуването на производството по сигнал, в него е следвало да участва като страна физическото лице, чието право на равно третиране се твърди, че е нарушено и при новото разглеждане на преписката от КЗД същото следва да бъде конституирано като страна и да му бъде осигурена възможност за участие в производството. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение, а на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за производството пред ВАС в размер на 1200 заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение