Решение № 4180 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2012 г.

Решение № 4180 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Русе - П. С. срещу решение № 8 от 26.03.2012 г. по административно дело № 31/2012 г. на Административен съд - Русе. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната на първоинстанционното решение. Ответната страна - Г. А. Ч., чрез адв. Д. Р., в писмен отговор по касационната жалба счита същата за недопустима и необоснована, поради което моли да бъде оставена без уважение, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Русе е обявил нищожността на изричен отказ на Кмета на Община Русе да издаде заповед по чл. 49, ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), обективиран в писмо изх. № 94ГГ/72/14.12.2011 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, предвид приложената по делото извадка от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, че процесният случай попада в изключенията по чл. 3 от ЗУЕС, където е предвидено, че за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Ето защо съдът е счел, че за конкретния казус е неприложим редът на чл. 49 от ЗУЕС, поради което кметът на Община Русе не е разполагал с правомощията за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС. На основанието на тези правни изводи първоинстанционният съд е приел, че постановеният изричен отказ на кмета на Община Русе за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС по съображения, че не е установена нуждата от извършване на неотложен ремонт на канализацията на етажната собственост, е нищожен, като постановен при липсата на материална компетентност. Така постановеното решение е правилно. При подробно анализирана фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е възражението на касатора за противоречие с предходното решение № 21/8.07.2011 г. по адм. дело № 165/2011 г. на Административен съд Русе и с потвърждаващото го решение № 12465/5.10.2011 г. по адм. дело № 9913/2011 г. на Върховен административен съд, свързани с настоящия казус, предвид това, че след постановяването им е събрано ново доказателство - писмо изх. № 18-10-214/6.02.2012 г. от Службата по геодезия, картография и кадастър - Русе, установяващо, че в процесната сграда има три самостоятелни обекта. Поради това и съобразявайки разпоредбата на чл. 3 от ЗУЕС, първоинстанционният съд е направил верен извод, че за процесния казус са приложими нормите на Закона за собствеността. Съгласно чл. 32, ал. 2 от същия, ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Ето защо при разногласие на общото събрание на етажните собственици относно необходимостта от ремонт на канализационната система, (която безспорно е обща част), компетентен да реши въпроса е районният съд по местонахождението на имота, а не кметът на общината. Всеки един от етажните собственици е процесуално легитимиран да подаде искане до районния съд, който да осъществи съдебна администрация на гражданско правоотношение по повод управлението на общите части на етажната собственост. Произнасянето на кмета на Община Русе с изричен отказ за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС води до липса на компетентност при издаването на административния акт, което е абсолютно основание за нищожност на същия. Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната страна се дължат деловодни разноски, които съгласно ал. 4 от същата разпоредба се заплащат от подателя на жалбата. Видно от договор за правна защита и съдействие с № 00110452 от 2.05.2012 г., приложен по делото (стр. 10), адвокат Димитър Рътков е надлежно упълномощен от Георги Чернев да го представлява в настоящото производство пред Върховен административен съд, като е уговорено възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лв., платени в брой. Като се имат предвид сложността на делото от фактическа и правна страна, както и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в писмена молба от 4.03.2013 г. от касатора, следва да се приеме, че са налице условията по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за защита по дела с неоценяем интерес от 150 лв. На основание допълнителната разпоредба на § 2 от Наредбата възнаграждението следва да се присъди в трикратен размер, който възлиза на 450 лв. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение