Решение № 3807 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 670/2018 г.

Решение № 3807 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 670/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационни жалби на началника на СГКК гр. Б. и М. Г. С. против решение № 1728 от 6.11.2017 г., постановено по адм. д. № 698/2017 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Н. Н. М., Е. К. П. и А. К. К., чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отменя заповед № 18-5515/31.07.2017 г. на началника на СГКК гр. Б., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Б., състоящо се в обединяването на два ПИ и обособяване на нов ПИ, обединяване на две сгради в поземлените имоти и обособяване на сграда с нов идентификатор, преномерация на двете сгради с нови идентификатори и допълване на схема на самостоятелен обект. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, като в същият не са посочени фактически и правни основания за издаването, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени само правните основания за издаването й, но не и фактически такива, като не е налице и позоваване на приобщените към административната преписка доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда, че административният акт е издадена в нарушение на материалния закон. Видно от приложените по делото доказателства е, че 9.07.2014 г. по заявление на касатора М. Г. С. началникът на СГКК - Б. постановява отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Б. относно обединяване на процесните две сгради и обособяване на нова сграда с нов идентификатор. В тази административен акт е прието, че е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Отказът е влязъл в сила, поради което направеното повторно искане за обединяването на двете сгради и обособяването на нова сграда е недопустимо. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е основание за недопустимост на административното производство. В случая по делото не са ангажирани доказателства да са налице нови факти и обстоятелства за подаване на повторно искане със същия предмет, нито са ангажирани доказателства, установяващи спорът между страните да е разрешен по съдебен ред. От изложеното следва, че като се произнася по повторно идентично искане за обединяване на сградите и обособяване на сграда с нов идентификатор, административният орган постановява заповед при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, което е основание за нейната отмяна. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта, в частта й, с която е допуснато изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на обединяването на двата поземлени имота и обособяване на нов поземлен имот с нов идентификатор е налице спор за материално право. От приложените по делото доказателства е установено, че заинтересуваните в административното производство лица подават няколкократно възражения относно исканото изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър и твърдят, че нотариалния акт, с който М. Г. С. се легитимира като собственик на част от процесните имоти и сгради е недействителен. От изложеното следва, че е налице спор за материално право, който съгласно правилото на чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва да се разреши по съдебен ред. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Б. за заплати на Н. Н. М., Е. К. П. и А. К. К. сумата 1050 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,