Решение № 99 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 308/2018 г.

ВКСI наказателно отделение08.05.2018 г.докладчик Румен Петров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 210/27.11.2017 г., постановена по внохд № 263/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 99 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 308/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Касационното производство по реда на чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по жалба на адвокат С. С., в качеството му на защитник на подсъдимия П. А., против въззивна осъдителна присъда № 210/27.11.2017 г., постановена по внохд № 263/2017 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. Според защитника въззивният състав не е обсъдил подробно, обективно и безпристрастно в детайли всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяването на осъдителна присъда, без обвинението да е доказано по несъмнен начин от обективна и най-вече от субективна страна. Твърди се, че осъщественото претърсване и изземване не е извършено по предписания в НПК ред, без да е направен конкретен опис и идентификация на вещите, което поставя под съмнение броя и вида на предявените такива на по-късен етап - в хода на съдебното производство. Претендира се присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Подсъдимият П. П. А. и защитникът му адв. С., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. В постъпилата "писмена защита" e отразено желанието на адв. С. делото да се разгледа в негово отсъствие. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 25/28.10.2016 г., постановена от Окръжен съд - Сливен по нохд № 265/2016 г. подсъдимият П. П. А. е признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 278, ал. 6, предл. 2 вр. с предл. 1 от НК. На основание чл. 53, ал. 2 от НК в полза на държавата са отнети предадените за съхранение в Регионалния исторически музей - Сливен археологически обекти - движими културни ценности. По протест на прокурор от ОП - Сливен е образувано внохд № 271/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С решение № 11/03.04.2017 г. е потвърдена изцяло първонистанционната оправдателна присъда. По касационен протест с Решение № 192/16.10.2017 г. по н. д. № 496/2017 г. на ВКС, II н. о. на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 1, т. 4 от НПК е отменено въззивно решение № 11/03.04.2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Бургас. С постановената по образуваното внохд № 263/2017 г. нова присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 334, т. 2 от НПК е отменена първоинстанционната оправдателна присъда, като подсъдимият А. е признат за виновен в това, че за времето от 11.04.2010 г. до 08.07.2015 г. е държал в дома си в [населено място], обл. С. повече от три - 42 бр. археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, представляващи движими културни ценности по чл. 7 от същия закон, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VI, Раздел II чл. 96 - чл. 107 от ЗКН и Раздел II, чл. 8 - чл. 19 и Раздел III чл. 20 - чл. 23 от Наредба № Н - 3/03.12.2009 г. за реда за извшване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на Министерство на културата и в изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от същата наредба и на § 5 и 6 от ПЗР на ЗКН, всички на обща стойност 1 464,20 лв., поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. 2 вр. с предл. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - съответно сумата от 576 лв. на досъдебното производство и 613,48 лв. - в съдебната фаза. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. При извършената касационна проверка настоящият състав не констатира визираните в жалбата процесуални нарушения. Не отговаря на обективната действителност твърдението, че въззивният съд не е изпълнил задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В мотивите на второинстанционната присъда е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са оценени при спазване на правилата на формалната логика. Възраженията на защитника срещу законосъобразността на извършеното претърсване и изземване на вещите - предмет на престъплението, от една страна са изключително подробно и детайлно обсъдени от въззивния състав, а от друга - направените изводи, тъй като са правилни, се споделят изцяло и от касационната инстанция. Напълно голословно се явява твърдението, че самото процесуално-следствено действие е осъществено в отсъствието на поемните лица - те не били присъствали при отварянето на сейфа и при броенето на монетите, които не са им били и предявени. Видно от самия протокол за претърсване, както и от показанията на разпитаните в качеството им на свидетели поемни лица, а и на присъствалите в къщата - св. Сикоров и св. З. се установява, че процесните вещи са иззети от касата в дома на подсъдимия в съответствие с изискванията на чл. 162, ал. 1 от НПК. Действително намерените - 12 бр. монети в класьор, още 38 бр. монети - всички с различен диаметър, 9 бр. метални пръстена, метален кръст, метален печат във форма на цвете и шест метални топчета с различен диаметър, предвид липсата на специални знания от разследващия полицай в областта на археологията и нумизматиката съвсем логично не са допълнително - подробно индивидуализирани, но това по никакъв начин не води до опорочаване на извършеното действие. Иззетите вещи са фотографирани, макар и в общ план, още повече, че самият подсъдим лично е донесъл ключа и е отключил касата, а и не твърди, че той не е знаел за съдържанието на сейфа. Напротив - П. А. чистосърдечно при предявяването на протокола собственоръчно е отбелязал, че "монетите са на покойния ми баща". Неоснователни са и доводите за неспазване на разпоредбата на чл. 163, ал. 6 от НПК, а именно иззетите предмети да бъдат предявени на поемните лица. Не само от разпита на самите поемни лица, но и на останалите присъстващи по време на претърсването се установява, че те са възприели намерените в жилището предмети. В този смисъл, след като въззивният съд е приел, че протоколът за извършеното процесуално следствено действие съдържа всички изискуеми реквизити и не е констатирал да са допуснати съществени нарушения при неговото съставяне се налага извода, че за обосноваване на фактическите констатации са ползвани само валидно събрани доказателства. Второинстанционният съд подробно и мотивирано е изключил възможността иззетите от дома на подсъдимия монети и метални предмети да са били заменени, а впоследствие изследвани и предадени на отговорно пазене в Регионалния исторически музей на [населено място]. Очевидно убедителността на изложените доводи, а и липсата на фактически данни в тази насока, е мотивирало защитника единствено да маркира проблема с идентичността на инкриминираните вещи, без да са направени конкретни възражения, на които настоящият състав да дължи отговор. С оглед на изложеното касационният състав приема, че апелативният съд стриктно е спазил разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като изложил подробни и обосновани аргументи във връзка с кредитиране на отделните доказателствени източници, поради което доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция са изцяло неоснователни. За разлика от първоинстанционния съд, извършената от въззивния състав задълбочена оценка на събраните доказателства е довела до правилно приложение на закона, изразяващо се в осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 278, ал. 6 от НК. Касационният съд напълно споделя извода, че съхранението на инкриминираните вещи - монети от различни исторически епохи, пръстени, печат и метален кръст, в продължителен период от време - в метална каса, до която единствено подсъдимият е имал достъп, тяхното опаковане и поставянето на част от тях в класьор, а не на последно място и начинът на тяхното придобиване, категорично установяват, че А. е държал повече от три - 42 бр. археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Правилно е отхвърлено и възражението за липсата на умисъл в действията на подсъдимия, изведено от твърдението, че той би продал вещите, преди те да бъдат намерени случайно от разследващите, ако е знаел, че монетите представляват историческа ценност. С оглед тяхната специфика и естество подсъдимият е съзнавал, че се касае за предмети, които са продукт на човешка дейност от предходни цивилизации, намерени в земните недра от баща му, т. е. те представляват археологически обекти, за които е нямал намерение да изпълни законовите изисквания за тяхната идентификация и регистрация. В този смисъл въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, като не са налице основание за оправдаване на подсъдимия и за отмяна на обжалвания съдебен акт. Водим от горното, настоящият състав счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение