Решение № 941 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 194/2020 г.

Решение № 941 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 194/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Николова, чрез адв. Каменова като процесуален представител, срещу решение № 2067 от 23.10.2019 г., постановено по адм. дело № 688/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на [община], чрез пълномощника си адв. Царев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив отхвърля жалбата на Н. Николова срещу заповед № РД-171/15.02.2019 г. на кмета на [община], с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "постройка със стоманобетонова плоча, изпълнена южно до магазин за хранителни стоки", намиращ се в УПИ V - 1089, кв. 74 по плана на [населено място], с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на установената процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за незаконност на извършения строеж, който като изпълнен през 2010 г. не е търпим в никоя от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и затова подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на събраните по делото доказателства, като изведените правни изводи кореспондират с тях. Законосъобразно е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с доказателствата по делото е заключението за надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Изготвен е констативен акт, връчен на жалбоподателката. Подаденото от нея възражение е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, безспорно се установява, че постройката по констативния акт и оспорената заповед представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Установено е също така, че строежът е извън обхвата на одобрения проект, издадените разрешение за строеж и разрешение за ползване от 1999 г. за преустройство на две гаражни клетки и стопанска постройка в магазин за хранителни стоки. Процесната постройка със стоманобетонова плоча е изпълнена южно до магазина за хранителни стоки, собственост на жалбоподателката. С оглед на това правилно е прието, че се касае за самостоятелен строеж, извършен без строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени всички възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед, които настоящият състав споделя изцяло, като част от тях се правят и в касационното производство. Изложени са подробни аргументи по наведените от жалбоподателката доводи, поради което възражението в касационната жалба, че са останали необсъдени, е неоснователен. За доказване времето на изпълнение на постройката са допуснати до разпит свидетели, чиито показания са обсъдени наред с приложените към административната преписка декларации, събраните по делото писмени доказателства и заключението на експертизата, поради което съдът не допуска соченото от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Законосъобразен и обоснован е направеният извод, че строежът не е търпим. Твърдението в оспорването е, че постройката е изпълнена към 1995 г., преди преустройството на двата гаража и стопанска постройка в магазин, като в тежест на жалбоподателката е да докаже този факт. Правилно съдът не кредитира показанията на св. Гошев относно годината на изпълнение на строежа, тъй като не са конкретни и противоречат на другите събрани по делото доказателства. Независимо от това е извършена преценка на предпоставките за търпимост спрямо различните, сочени от жалбоподателката и свидетелите периоди на изграждане на стоманобетоновата плоча/тераса, съответно постройката - 1995 г., 1999 - 2000 г. и 2010 г. Правилен е изводът, че не са налице условията за търпимост, предвидени в § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ. Строежът като такъв от допълващото застрояване и с оглед разположението си не е допустим по действащите към посочените периоди ПУП от 1994 г., правила и нормативи, както и по сега действащия ЗУТ. Безспорно е установено, че не е деклариран пред одобряващите органи в посочените в нормите срокове. С оглед правилно приетата от съда година на изпълнение - 2010 г. не намира приложение и разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че неправилно е определена като адресат на заповедта. Процесната постройка е изпълнена до магазин за хранителни стоки, който е нейна собственост. Не е установено строежът да е собственост и на трети лица. Обстоятелството, че другите съсобственици на имота не са посочени като адресати на заповедта не я прави незаконосъобразна. Според § 3, ал. 2 ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК адресат на заповедта за премахване може да бъде собственикът на терена или извършителят на незаконния строеж, като компетентният орган разполага с преценка на кои от субектите да възложи задължението, предмет на заповедта. В случая е установено, че жалбоподателката е съсобственик на поземления имот, в който е изградена незаконната постройка, което я определя като възложител по смисъла на чл. 225а, ал. 5, т. 5 във вр. с чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Събраните по делото доказателства сочат, че именно тя е извършител на строежа във вида, в който е установен в констативния акт и в оспорената заповед, поради което правилно е определена като адресат на задължението за премахване. Предвид изложеното обжалваният съдебен акт е обоснован, не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения и е постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,