Решение № 5556 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2008 г.
ВАСVI отделение28.04.2009 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 95 от 31.10.2008 г. по адм. дело № 139 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Шумен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5556 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Мевлида Юсуф Насъф от с. Църквица, Шуменска област, срещу решение № 95 от 31.10.2008 г. по адм. дело № 139 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Шумен. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 95 от 31.10.2008 г. по адм. дело № 139 от 2008 г., Административният съд - гр. Шумен, е отхвърлил жалбата на Мевлида Юсуф Насъф от с. Църквица, Шуменска област, срещу решение № ПЖ 22#1 от 30.05.2007 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен, с което е потвърдено разпореждане № К-449 от 7.03.2007 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Шумен. Съдът е приел, че атакуваното решение е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдебният акт - предмет на настоящото производство, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Разпоредбата на чл. 144 АПК препраща към ГПК. Съгласно § 2 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г., по делото са били приложими нормите на отменения ГПК. Съдът е разяснил напълно делото, като при изследване на спорните правоотношения се е съобразил и с указанията, дадени в решение № 5841 от 20.05.2008 г. по адм. дело № 1953 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. В тази връзка е била назначена счетоводно-икономическа експертиза, която е изготвила основно и допълнително заключение. Правилно при преценка на размера на трудовия и осигурителния стаж, както и на категорията на труда, правните изводи са направени въз основа на основното заключение на вещото лице Румяна Върбева Александрова, тъй като то е изготвено въз основа на първични документи - изплащателни ведомости, съхранени в хранилището на РУСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж последният се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Разпоредбата на ал. 2 от същия текст изисква документът по ал. 1 да бъде издаден въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В обясненията на цитираното вещо лице, отразени в протокола на съдебното заседание, състояло се на 17.09.2008 г., категорично се налага изводът, че представените от жалбоподателката по първоначалното дело трудова книжка и удостоверения за трудов и осигурителен стаж, доказващи такъв в по-голям размер от признатия от органите на РУСО - гр. Шумен, и положен при условията на втора категория труд, не кореспондират с първичните документи. Това означава, че са издадени в нарушение на чл. 40, ал. 2 от НПОС и не могат да служат като надеждни доказателствени средства. Съдът е изградил правните си изводи след преценка на всички доказателства по делото, така както го задължава нормата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), а решението е основано на правилно приложение на материалния закон. В основното заключение на вещото лице изрично е посочено, че общият осигурителен стаж на Мевлида Юсуф Насъф е 20 години, 8 месеца и 10 дни. За отпускане на пенсия на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО изискванията за жените през 2006 г. са възраст 58 г. и 06 м. и сбор от осигурителен стаж и възраст 92. При касаторката сборът от установения стаж и възраст е 81 г., 02 м. и 21 дни вместо изискуемия 92, поради което тя не е изпълнила законовото условие за придобиване право на пенсия. Текстът на чл. 68, ал. 4 КСО гласи, че ако сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1-3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж, но при навършена 65-годишна възраст за мъжете и жените, каквато възраст през 2006 г. Насъф не е навършила. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се възприема като правилно и законосъобразно, поради което се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 40, ал. 2 НПОС