Решение № 4250 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2009 г.

Решение № 4250 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Надежда Славейкова Иванова от с. Балша, р-н Нови Искър, срещу отказa на министъра на регионалното развитие и благоустройството по нейно заявление с вх. № 94-00-19 от 21.04.2009 г. за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 94-00-19 от 26.05.2009 г. Направено е оплакване за незаконосъобразност на административния акт поради липсата на мотиви и издаването му в нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗДОИ, като е поискано същият да бъде отменен и да се задължи ответникът да предостави на жалбоподателката исканата информация. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството не е изразил становище по жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Надежда Иванова е подала заявление до Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с вх. № 94-00-19/21.04.2009 г., с което е поискала да й бъде предоставен достъп до цялата налична информация относно Решение на Министерски съвет (МС) № 670 от 29.10.2008 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - пясъци от находище "Младжавица", Столична община, Област София на "Интерминерал" ООД и сключен концесионен договор от 03.12.2008 г. от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в четири пункта е посочила документите, които иска да й бъдат предоставени. С писмо изх. № 94-00-19 от 12.05.2009 г. на МРРБ молителката е била уведомена, че искането й в частта по т. 1 и т. 2 ще бъде препратено по компетентност на р-н Нови Искър, Столична община; в частта му по т. 3 като компетентен орган е посочен министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице, като в случая, в хода на процедурата министърът на околната среда и водите е изразил положително становище по процедурата по извършване на оценка на въздействието на околната среда и е прието, че не е налице необходимост от извършване на ОВОС. Относно поисканата информация за предоставяне на информация за концесията, молителката е уведомена, че доколкото същата касае трето лице, ще бъде поискано неговото съгласие за предоставянето й. Изрично е отбелязана в писмото възможността за получаване на информация за предоставената концесия от находище "Младжавица" с концесионер "Интерминал" ООД, гр. София на интернет страницата на Националния концесионен регистър www.nkp.government.bg. С писмо изх. № 94-00-19 от 26.05.2009 г. Надежда Иванова е уведомена, че "Интерминерал" ООД, концесионер по договора, е възразил изрично исканата информация да й бъде предоставена. С оглед позицията на дружеството, министърът е постановил отказа си за предоставяне на исканата обществена информация. Постановеният отказ е законосъобразен. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, се уреждат от Закона за достъп до обществена информация. Разпоредбата на чл. 2 ЗДОИ дава легалната дефиниция на понятието "обществена информация" - всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Държавните органи като субекти на задължението за предоставяне на обществена информация по смисъла на чл. 3 от с. з. са задължени да предоставят обществена и служебна информация при определените от закона условия нарочно уредена процедура. В случая безспорно е, че исканата от жалбоподателката информация е обществена по смисъла на закона, и е такава касаеща трето лице относно материалите за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства. Основанието за отказ е чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и макар административният орган изрично да не се е позовал на конкретната законова разпоредба, то от съдържанието на оспорения акт може да се изведат както правните, така и фактическите основания за издаването на същия, а именно несъгласието на третото лице, чиито интереси може да бъдат засегнати от предоставянето на исканата информация. С оглед изложеното, неоснователно е оплакването на жалбоподателката относно липсата на мотиви при издаването на обжалвания акт. Случаите на защита интересите на трето лице са уредени в чл. 31 ЗДОИ. Това трето лице може да бъде държавен орган, търговско дружество или друго юридическо лице. В конкретния казус исканите данни биха поставили дружеството в неравностойно положение спрямо другите концесионери, за които такава информация не се предоставя. Административният орган е изпълнил процедурата по чл. 31 ЗДОИ, като законосъобразно е поискал разрешение за предоставяне на търсените данни. Видно от приложеното по делото писмо вх. N 94-00-19/4 от 19.05.2009 г. управителят на "Интерминерал" ООД изрично е отказал да даде съгласие. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до третото лице, т. е. административният орган е обвързан от отказа на третото лице да бъде изнесена информация за него. Доводът на жалбоподателката, че в нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗДОИ административният орган е отказал частичен достъп до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен, е неоснователен. В хипотезата на чл. 37 от ЗДОИ, когато исканата информация засяга интересите на трето лице, изрично заявило несъгласието си за предоставянето й, преценката доколко, наред с информацията, свързана с третото лице съществува и информация, която може да бъде предоставена на молителката, е в правомощията на органа. Неговият акт, постановен в условията на оперативна самостоятелност, не подлежи на съдебен контрол. В случая тази хипотеза на закона е налице, понеже засягането на интересите на третото лице - концесионер по договора е във връзка с търговските отношения, възникнали между страните и правото му да откаже се обосновава с факта, че съдържанието е търговска тайна и може да го постави в неравностойно положение. Постановеният отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството е обоснован и с оглед препращането, което е направил по отношение на информацията, касаеща основните параметри на концесионните договори, етапа на изпълнението им, концесионерите и т. н., към интернет-страницата на Националния концесионен регистър. Актът на административния орган е правилен и с оглед на факта, че искането на жалбоподателката за достъп до обществена информация по т. 4 е формулирано твърде общо, без същата да посочи конкретни документи, които иска да й бъдат предоставени. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, намира че жалбата е неоснователна, а оспореният административен акт - законосъобразен, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,