Решение № 5318 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2012 г.

Решение № 5318 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Анна Любомирова Дечева, в качеството й на управител на "БГ Инвест" ООД, срещу решение № 530 от 08.03.2012 г. по адм. дело № 1355 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 211004749 от 09.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, в частта му потвърдена с решение № 355 от 03.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. От изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна в писмено възражение, подадено чрез процесуалния представител юрисконсулт Рашко Стоянов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административен съд - Пловдив е бил РА № 211004749 от 09.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, в частта потвърдена с решение № 355 от 03.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на "БГ Инвест" ООД допълнително е начислен ДДС в размер на 11 467.00 лв. и лихви за забава в размер на 680.58 лв., определени са и данъчни задължения във връзка с установената загуба за 2004 г., 2005 г. и 2007 г., лихвите за невнесени авансови вноски по ЗКПО за 2004 г., в размер на 108,53 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2006 г., 2008 г. и 2009 г., съответно в размер на 768,51 лв., на 619,20 лв. и на 3067,30 лв. с начислени лихви, съответно в размер на 39,50 лв., на 126,89 лв. и на 273,15 лв. По отношение на ползвания от дружеството данъчен кредит през данъчен период м. 08.2006 г. във връзка с осъществен внос на лек автомобил "Крайслер вояджер", с 6 + 1 места, съдът е обосновал извода, че правилно органът по приходите е приел, че не е налице изискването на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.), а именно получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга да е използвана, да се използва или да бъде използвана за извършване на облагаеми доставки. Според съда по делото не са ангажирани доказателства от жалбоподателя за твърдението му, че лекият автомобил е използван за изпълнение на облагаеми доставки във връзка с основната дейност на лицето - стопанисване на заведение в гр. Хасково. Съдът е отхвърли жалбата на ревизираното дружество срещу РА и в частта относно извършените корекции на декларираното намаление на финансовия резултат за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., съгласно чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.), и за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, с мотива, че при формиране на данъчните основи за ревизираните отчетни периоди не е следвало да се вземат предвид начислените от жалбоподателя данъчни амортизации за придобитите леки автомобили, понеже в изготвения от дружеството данъчен амортизационен план са включени активи, които не отговарят на счетоводните изисквания за амортизируем актив и на данъчен дълготраен актив. Съдът се е позовал на т. 2 и т. 3.1 от СС № 16 "Дълготрайни активи", за да обоснове извода, че в счетоводството на ревизираното лице неправилно леките автомобили са заведени като дълготрайни материални активи, понеже по делото безспорно е установено, че същите не са използвани за осъществяваната от него дейност. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че ревизиращият орган правилно е начислил ДДС, понеже не е налице изискването на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) по отношение на осъществения внос на лек автомобил "Крайслер вояджер". В касационната жалба не се сочат доводи, различни от направените в хода на производството, които да не са обсъдени в решението. Съдът, като е анализирал доказателствата, е приел, че не е установено, че автомобилът е използван за извършване на облагаеми доставки. По делото не са били представени доказателства за твърдението на касатора, че този автомобил е използван за дейността на дружеството като фактури за закупено гориво, за направени разходи за експлоатацията му, пътни листове, командировъчни и др. Възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на процесуалния закон, поради липсата на извършена проверка от страна на вещото лице по назначената ССЕ в счетоводството на дружеството, е неоснователно. В тежест на жалбоподателя е било представянето на доказателства относно използването на автомобила за дейността на дружеството, като е имал и процесуалната възможност да поиска поставянето на задача на вещото лице с оглед извършването на проверка в неговото счетоводство. Предвид пасивното поведение от негова страна и непредставянето на доказателства за използването на автомобила за дейността на дружеството, това обстоятелство правилно е възприето от съда като недоказано, вследствие на което и правилно е приложен материалният закон. По отношение на установените задължение по ЗКПО изводите на съда са законосъобразни и доказателствата по делото правилно са преценени, като в касационната жалба липсват възражения относно правилността на съдебното решение в тази част. С оглед установеното в хода на административното и съдебно производство обстоятелство, че процесните автомобили не са използвани за осъществяваната от "БГ Инвест" ООД дейност, обосновано е прието от съда, че не е следвало да се вземат предвид начислените от жалбоподателя данъчни амортизации за придобитите леки автомобили, поради което правилно органът по приходите е извършил корекции на декларираното намаление на финансовия резултат на дружеството за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., съгласно чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.), и за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна по касационната жалба такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение