Решение № 15598 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14417/2017 г.

Решение № 15598 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14417/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Х., от гр. [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат В. С. срещу решение № 1591 от 03.10.2017 г. по адм. дело № 1655/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване нищожността на Разпореждане № [ЕГН]/23.02.2009 г., Разпореждане № [ЕГН]/05.01.2017 г. на Ръководителя на "ОП" при ТП на НОИ гр. Варна, Решение № 15/24.04.2009 г. и Решение № 82/14.12.2009 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Варна, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводстваните правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в съображения се иска отмяна на решението и прогласяване нищожността на посочените административни актове. Претендират се разноски. Ответникът- директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението. Касационната жалба постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При служебната проверка на оспорения съдебен акт, проведена при условията на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд намира, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо. В частта, с която Административен съд Варна е разгледал спора по същество досежно нищожността на разпореждане № [ЕГН]/23.02.2009 г. и на разпореждане № [ЕГН]/05.01.2017 г. на Ръководителя на "ОП" при ТП на НОИ гр. Варна, първоинстанционната жалба е била недопустима. Разпореждане № [ЕГН]/23.02.2009 г. е било оспорено по административен ред и по него е налице произнасяне от компетентен орган с решение № 28 от 08.06.2009 г., за което няма данни да е оспорено по съдебен ред. Разпореждане № [ЕГН]/05.01.2017 г. на Ръководителя на "ОП" при ТП на НОИ гр. Варна е подадена направо до Административен съд Варна, като не е било оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ- Варна по реда на чл. 117 и чл. 118 от КСО. Индивидуалните административни актове, каквито безспорно представляват посочените по-горе разпореждания, могат да бъдат оспорени пред по-горестоящия административен орган по установеният ред и в определените от законодателя преклузивни срокове. Кодексът за социално осигуряване е специален закон и предвиденото в него задължително обжалване по административен ред и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 118, ал. 1 от КСО, защото според тази разпоредба, предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. Предвиденият в КСО ред за обжалване по чл. 117 и чл. 118 от КСО е специален и дерогира общите правила на АПК. Разпорежданията от категорията на процесното подлежат на обжалване по специалния ред. Изключена е възможността разпорежданията да бъдат обжалвани направо пред съд, в това число да се иска и прогласяването им за нищожни от съда. Ето защо жалбата срещу тези разпореждания е процесуално недопустима. В тази част обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. По отношение Решение № 15/24.04.2009 г. и Решение № 82/14.12.2009 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Варна, чиято нищожност е поискана, първоинстанционната жалба също е недопустима. Двете решения са били обект на съдебен контрол и по отношение на тях има влезли в законна сила съдебни решения –Решение № 808/16.01.2012 по адм. дело № 8688/2011 г. и Решение № 2999/28.02.2011 по адм. дело № 9135/2010 г. на ВАС. Разрешаването на спора относно законосъобразността на административния акт, с влязло в сила решение, прегражда правото на жалба срещу същия акт и съставлява процесуална пречка за образуване на съдебно производство със същия предмет, поради което съставът на административния съд е бил длъжен да прекрати образуваното по недопустима жалба производство на основание чл. 159, т. 6 АПК. По аргумент от 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК при обсъждането на основанията за незаконосъобразност на оспореният акт, съдът следи и обявява нищожността на същия и при липса на искане за това. Разрешаването на спора относно законосъобразността на административния акт, с влязло в сила решение, прегражда правото на жалба срещу същия акт и съставлява процесуална пречка за образуване на съдебно производство със същия предмет, поради което съставът на административния съд е бил длъжен да прекрати образуваното по недопустима жалба производство на основание чл. 159, т. 6 АПК. Наместо това, като се е произнесъл по съществото на предявеното искане за прогласяване на нищожност, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по недопустимото оспорване - прекратено. С оглед изхода на спора на ТП на НОИ се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100, 00/сто/ лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Искането за разноски е своевременно направено пред административния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение