Решение № 493 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2014 г.

Решение № 493 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД, притежаващо ЕИК 200092538, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Братя Търневи", № 13А против решение № 2787/9.12.2013 г. на Административен съд Пловдив, петнадесети състав, постановено по адм. д. № 2329 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 161200007 от 26.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 245288,98 лв. и съответните лихви в размер на 41631,97 лева. В полза на дирекцията е присъдена сумата в размер на 6188,40 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът твърди, че са събрани доказателства за реално изпълнение на процесните доставки от страна на "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД, доказателства за произхода на стоките, транспортирането им, обезпечеността на доставките. Рамковият договор, сключен между "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД и "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД е изпълнен, като ирелевантна е липсата на нарочен анекс към рамковото споразумение. Захарта, предмет на процесните фактури, е транспортирана от и за сметка на дружествата "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД и "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД, като е била товарена директно от "Захарни заводи Девня". Превозвачите предоставили всички изискани от тях документи на приходните органи. Събраните писмени документи не са оспорени по реда, предвиден в чл. 193 ГПК. Заключението по ССчЕ не променя установената по делото фактическа обстановка. Събрани са доказателства за наличието на транзитни продажби по смисъла на чл. 329, ал. 1 ТЗ, във връзка с което е доказано заприходяването и изписването на стоката. Дружеството - жалбоподател не е имало търговски взаимоотношения с фирмите - превозвачи и не носи отговорност за неизрядното оформяне на превозната документация от трети лица. Доказателствата установяват, че процесните доставки са уговаряни и осъществявани при условие EXW (WORKS) - Франко завода. Издадените от превозвачите фактури са надлежно осчетоводени и разплатени от клиентите "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД и "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД. Неоснователно съдът игнорирал спецификата на спорните доставки. По фактурите, издадени от "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД е налице заплащане на цена, като насрещна престация срещу прехвърляне правото на собственост върху захарта. Фактурираните доставки са облагаеми, данъкът по тях не е неправомерно начислен по см. на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Касаторът се позавава на практика на ВАС и на СЕО, обективирана в Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, т. 24 и 25; Решение от 19.09.2000 по дело С-454/98, т. 59; Решение от 21.02.2006 г. по дело С-255/02, т. 92; Решение по дело С-25/07; Решението по дело С-316/08. Принципът на данъчния неутралитет изисква да се признае правото на приспадане, дори ДЗЛ да са пропуснали изпълнението на някои формални изисквания. В конкретния случай били налице всичкизаконоустановени предпоставки за ползване на правото на данъчен кредит, не са укривани данъчни приходи. Касаторът моли за пререшаване на делото. Ответникът по КЖ - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е оспорил чрез гл. юк. М. Григорова жалбата с доводи, съдържащи се в писмени бележки. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, тъй като в него е извършено задълбочено изследване на цялостната фактическа обстановка, довело до обосновани правни изводи. Доказателствата били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. За реалността на доставките не са били представени достатъчно убедителни писмени доказателства. Частните документи не са оспорени, но това не освобождавало съда от задължението да ги прецени по своя преценка. Ответникът моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа и правна страна: Данъчната ревизия по ЗДДС на дружеството е за периода 1.06. до 31.07.2010 г. Отправено е искане с изх. № 8445/3.11.2011 г., отговорите по което са обективирани в няколко ПИНП, описани в съдебното решение. Пред ревизиращите органи са депозирани документи и писмени обяснения. Констатирано е, че спорните фактури са разплатени по банков път, предходен доставчик е "Девненски захарен завод" ЕАД, приложен е рамков договор от 16.06.2010 г. за доставка на бяла рафинирана захар с "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД и анекс към него. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, "....продавачът предава захарта, считано от момента на получаване на отправена до него заявка от страна на купувача". Предаването се извършва франко складовете на продавача, с издаване на нареждане за експедиране съгласно обясненията на изп. директор Е. Станоева на "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД. Във връзка с транспорта е депозирана справка за експедирана продукция от "Девненски захарен завод" ЕАД на клиент "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД за периода от 1.06 до 31.12.2010 г. В приложените нареждания за експедиране се съдържат регистрационни номера на товарни автомобили, имена и лица за "получил". Според приходните органи не са събрани документи за материално - техническата и кадрова обезпеченост на доставките. На "Девнески захарен завод" ЕАД е извършена насрещна проверка, резултата от която е обективиран в ПИНП № 24-01-1104517-61/24.01.2012 г. Представени са документи и обяснения, включително митническа декларация за внос, инвойс фактура, договор за продажба на бяла рафинирана захар от 4.01.2010 г. с "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД. Във връзка с транспорта е депозирана справка за експедирана продукция. Изпълнителният директор на дружеството А. Моллов е декларирал, че стоката по фактурата е експедирана по нареждане на "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД. Организирането и стойността на транспорта е за сметка на клиента. Издаваните от дружеството документи, придружаващи стоката са нареждане за експедиция, сертификат за качество, заявките се придвижват до "Девненски захарен завод". Според обясненията на управителя транспортните разходи са за сметка на "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД и "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД - купувачи на захарта от "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД. Съдът е анализирал рамковия договор за продажба на захар от 16.06.2010 г., сключен между "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД и "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД, според който страните ще реализират продажба на захар - кристал в торби по 50 кг. всяка една със срок на договора до 31.12.2010 г. В допълнителното споразумение от 16.06.2010 г. е конкретизирано, че "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД продава, а "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД купува 220 тона захар - кристал за цена 1 167 лв. за тон с начислен ДДС. След съпоставка на количествата захар, приходните органи са установили несъответствие, за което не получили обяснение от представителя на РЛ. С протокол № 1200027/3.01.2012 г. са приобщени документи за резултатите от насрещната проверка на "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД, осъществена във връзка с предходно ревизионно производство. Транспортът на захарта е бил за сметка на "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД и е осъществяван чрез "СИМ ТРАНС" ООД, "ДИКТРАНС 2007" ООД, "ТИРАС - 2003" ЕООД, ЕТ "САРАЙ 2000". Съдът подробно е описал констатациите за всеки от превозвачите. Относно "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД при ревизията е констатирано, че сделките със захар са с инцидентен характер, дружеството е получавало заявки, които са придвижвани за "Девненски захарен завод". "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД е изпращало заявката за необходимото количество захар с данни за транспортното средство и шофьора. "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД е изпращало заявката в "Девненски захарен завод" и в нея е отразявано наименованието на купувача - "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД, датата, данните за транспортното средство и шофьора. "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД не разполага със склад за съхранение на захарта, разплащанията се извършват само по банков път, за което са събрани банкови извлечения. Фактурите са издавани от "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД на "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД, чиито представител е подписвал приемо - предавателните протоколи. На свой ред "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД е издавало фактури на "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД без включен транспорт. Присъединени са доказателства, събрани във връзка са насрещните проверки на превозвачите "СИМ ТРАНС" ООД, "ТРАНСДИМИНЕД - Васка Нанчева" ЕТ, "ТИРАС 2003" ЕООД. Приходният орган е приел, че "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД реално не е получило стоката, представляваща захар съгласно рамковия договор и на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, е отказал на дружеството правото на данъчен кредит по процесните фактури, описани в съдебното решение и издадени от "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД. В съдебното производство и с молба от 20.09.2013 г. "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД е депозирало СД, протоколи, оборотна ведомост, ДП, счетоводен регистър, справки по отделните хронологии, фактури за последваща реализация на стоките. Доказателствата са приети от съда. По делото е изслушано заключение по ССчЕ, като съдът е обсъдил подробно констатациите на в. л. Н. Герджикова. Според експерта няма транспортни документи и разходи затова между "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД и "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД. Процесната захар е товарена от "Девненски захарен завод" ЕАД директно за клиентите на РЛ - "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД и "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД. Крайните клиенти "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД и "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД са транспортирали натоварената захар от завода чрез фирмите - превозвачи. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД и "Девненски захарен завод" не са заплащали транспортните разходи, а само са оформяли товарителници. Задължение на клиента на "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД е било да заплати транспортните разходи. При така установените факти съдът е приел, че в процесния случай е спорна предпоставката за възникване правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС, представляваща реалност на облагаемата доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Според съда доставките по процесните фактури касаят доставка на 638 тона захар в торби от 50 кг., което количество не съвпада с количеството, договорено съгласно допълнителното споразумение към сключения рамков договор от 16.06.2010 г. за продажба между "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД и прекият му доставчик "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД, договорените количества били изчерпани. Съдът е анализирал заявките и транспортирането на стоките за да направи извод във връзка с твърдяната реалност на доставките. Съдът е изложил обширни мотиви, касаещи транспорта по всяка фактура, обобщавайки, че липсват еднозначни доказателства с кои транспортни средства е реализиран транспорта, на кои дати, в кои обекти е съхранявана захарта, кога е осъществено товаренето и разтоварването. Позовал се е на решение на СЕС, цитирани в мотивите на първоинстанционното решение за да направи извод, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. В РА липсват констатации за извършена измама, а констатациите се отнасят само до недоказване реалността на процесните доставки. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционното решение съдържа много подробни мотиви, в които е възпроизведена установената фактическа обстановка. Административният съд е посочил кои факти въз основа на кои доказателства са доказани, тези мотиви се споделят от настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, поради което не е необходимо отново да бъдат приповтаряни в касационното решение. Основният спор по делото е бил дали е доказана реално осъществена облагаема доставка, като по този въпрос административният съд е изложил обосновани мотиви, прилагайки правилно материалния закон. В случая издаването на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване не налага друг извод, тъй като не е установена материално техническата и кадрова обезпеченост на доставката. Вярно е, че частните писмени документи не са били оспорени, но съдът ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност с останалите доказателства и със заключението на вещото лице. Съгласно текстовете на рамковия договор и допълнителното споразумение от 16.06.2010 г. "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД продава, а "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД купува 220 тона захар - кристал, докато при проверката е констатирано, че количествата за м. 06.2010 г. са 396 тона. Налице е значителна разлика, за която РЛ не е дало убедително обяснение по делото. В КЖ се твърди, че законът не изисквал отношенията между контрагентите да са уредени с писмен договор, но не става ясно, защо тогава страните са сключили първоначален договор и анекс в писмена форма за по - малко количество захар, а впоследствие не са използвали писмена форма във връзка с доказване твърдяната промяна на количествата захар. Управителят на "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД е дал обяснения, в които е посочил че сделките със захар са с инцидентен характер и дружеството не е реален получател на стоките. Става ясно, че "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД (преди ООД) не разполага със складове за съхранение на захарта, това дружество само е изпращало заявката за "Девненски захарен завод". Представителят на "ИВЕСТ ПЛАСТ" ЕООД не е присъствал при товарене и разтоварване на стоките, въпреки че М. Йотова е подписвала приемо - предавателния протокол. С оглед на тази фактическа обстановка РЛ не е представило документи за транспорт на стоките. В потвърждение на описаните факти са констатациите на вещото лице Герджикова, която при проверката на документите е констатирала липсата на транспортни документи между доставчика "ЛИКЕС КОМЕРС" АД и "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД, тъй като захарта е била товарена директно от "Девненски захарен завод" ЕАД за клиентите на дружеството - жалбоподател "ЗАР. ИМ. ЕКС" ООД и "ЕМКО КОМЕРСИАЛ" ЕООД. Практически "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД е бил само посредник по процесните сделки, префактурирайки стоката. Предмет на процесните фактури обаче не е "посредническа услуга", а доставка на стока - захар, която не е реално осъществена от "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД към "ИВЕСТ ПЛАСТ" ООД и по която неправомерно е бил начислен ДДС. Вещото лице е констатирало и, че счетоводството на "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД не е редовно водено, тъй като при сравнение на оборотите по СД със сбора от сметки от група 70 "Приходи" е установена разлика в раземр на 105000 лева. Заключението е обсъдено от съда в хипотезата на чл. 202 ГПК и правилно е кредитирано. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ТЗ страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. Съгласно предвидено в ал. 2 от с. з. обаче, продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на трето лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. В случая не е доказано наличието на транзитно изпълнение и по двата договора, нито пък изпращане на придружаващите стока документи, съгласно изискванията на чл. 329, ал. 2 ТЗ. Както се посочи по - горе изпълнявани са посреднически функции, за които не е претендирано и съответно не е отказано правото на данъчен кредит, а документираният предмет на стопанските операции е различен. Цитираната от касатора практика на СЕС е неотносима към обсъждания казус, тъй като отказът на процесното право на приспадане на данъчен кредит е в следствие неправомерното начисляване на ДДС, а по делото не става въпрос за санкциониране нарушения на третите лица - превозвачи. Решението на административния съд е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника, тъй като възнаграждението в дължимия су размер, е било присъдено в първата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение