Решение № 14089 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7488/2011 г.

Решение № 14089 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7488/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Димитров Стефанов, от гр. София, против решение № 4710 от 4.04.2011 г., постановено по адм. д. № 13239/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Пламен Димитров Стефанов против заповед № К-10251/9.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (ППЗМВР), чл. 228, ал. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР и при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма е незаконосъобразен и необоснован. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в административният акт е посочено: "За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от 19.25 ч. до 21.30 ч. на 10.08.2010 г. в качеството му на оперативен дежурен в ОДЦ - МВР Пламен Димитров Стефанов е изпълнявал служебните си задължения след употреба на алкохол - 1,3 промила в кръвта, поради което не е предприел необходимите действия за незабавно и качествено изпълнение на устно разпореждане на главния секретар на МВР, да извърши справки в наличните информационни фондове на МВР за въведени криминалистически и други регистрации на конкретно посочени граждански лица, с което е нарушил т. 7, 16 и 43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. " Така посочените фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, описват състава на нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 4 и 11 от ППЗМВР, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В нарушение на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР в заповедта не са посочени действия на служителя, които да се квалифицират като нарушения на т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който регламентира, че държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. От изложените в оспорената заповед фактически основания за издаването й не става ясно с какви действия и по какъв начин жалбоподателят е нарушил цитираното правило. Посоченото в заповедта правно основание - чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" при извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. В случая в заповедта не е описано деянието, с което е уронен престижа на службата, за да може дисциплинарното нарушение да се квалифицира в съответствие с посоченото правно основание за налагането му. Нарушението във формата на административния акт е съществено, тъй като възпрепятства правото на защита на жалбоподателя. Самото изброяване на текстове от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не може да квалифицира извършеното нарушение на служебната дисциплина като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Още повече, че за нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество, неизпълнение на заповеди и нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 4, 11 и 12 от ППЗМВР предвиждат налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Следователно при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, изразяващо се в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата в административният акт следва да бъдат изложени фактическите основания, обосноваващи не само нарушения на норми от Етичния кодекс, но и такива, обосноваващи уронването на престижа на службата. Такива не се съдържат и в справката, изготвена по реда на чл. 244, ал. 1 от ЗМВР. От изложеното следва, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 246, ал. 1 вр. чл. 257 от ППЗМВР вр. чл. 59 от АПК, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не са ангажирани доказателства, установяващи, че при определяне вида на наказанието са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици, формата на вината, както и цялостното поведение на служителя по време на службата. От обобщената справка по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР е установено само, че е описано цялостното поведение на държавния служител по време на службата му в МВР, а именно: жалбоподателят е назначен на работа в органите на МВР през 1983 г. През 1985 г. му е наложено наказание "мъмрене", а през 2003 г. е награден с "Почетен знак - III-та степен" от министъра на вътрешните работи, както и с "Обявяване на благодарност" от главния секретар на МВР. Обжалваният административен акт е издаден и в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е употребил алкохол по време на дежурство, не е изпълнил устна заповед на главния секретар на МВР, както и че е използвал нецензурни изрази в телефонен разговор със секретарката на главния секретар. Посочените нарушения обаче са основания за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. По делото не е установено с действията си жалбоподателят да е нарушил правилата на Етичния кодекс, с които да е уронил престижа на службата, поради което и по отношение на същия не е осъществен фактическият състав на 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Ето защо изводът на тричленният състав на Върховния административен съд, че заповедта е постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР е незаконосъобразен и необоснован. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК оспорената заповед следва да се отмени. Предвид изхода на спора следва да се осъди МВР да заплати на Пламен Димитров Стефанов направените по делото разноски в размер на 200 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че договореното адвокатско възнаграждение е 200 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено изцяло. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,