Решение № 15680 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2014 г.

Решение № 15680 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Мидия Гранд Ризорт" ООД, представлявано от управителя Йорданка Дойнова Янакиева, против Решение № 16 от 3.01.2014 г. по адм. дело № 2448/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1300475/17.06.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 258/26.08.2013 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с влязло в сила решение на Върховния административен съд, като се излагат подробни съображения в подкрепа на така поддържаните оплаквания. Отправя се искане за отмяната му и за постановяване на решение, с което да бъде отменен процесния АПВ, като бъде върната преписката на органа, издала акта за прихващане със задължителни указания за издаване на нов АПВ съгласно постановените и влезли в сила съдебни решения на Административен съд - Бургас и Върховен административен съд. Отправя се искане и за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Дикова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробно се мотивира в депозираната писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Мидия Гранд Ризорт" ООД, гр. Бургас, срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1300475/17.06.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 258/26.08.2013 г., в частта относно извършеното прихващане за м. април 2010 г. Правилно административният съд е установил, че приетата като дължима сума с РА № 02251000042/21.09.2010 г. за периода по ЗДДС 1.04. - 30.04.2010 г. възлиза общо на 686 470.39 лв. главница и лихви от 22 923.39 лв., като включва в себе си декларирания от дружеството резултат за периода - ДДС за внасяне в размер на 574 445.06 лв. и допълнително установен от органа по приходите данък върху добавената стойност в размер на 112 025.33 лв. Дружеството е оспорило по административен ред само допълнително установените задължения по ЗДДС за м. април 2010 г. в размер на 112 025.33 лв., видно и от приложената жалба срещу РА. Това вярно е съобразено и от решаващия първостепенен съд, който в контекста на горното е очертали параметрите на спора: подлежи ли на възстановяване сума, декларирана от самото дружество и невнесена и представляваща ДДС, като резултат за периода, или на възстановяване подлежат само допълнително установените задължения с РА. Отговорът, даден с обжалваното решение, че с отмяната на РА се смятат отменени единствено незаконосъобразно установените с него задължения, е съобразен със закона и се споделя от настоящата инстанция. Неоснователно касаторът поддържа, че първостепенният съд не е извършил правилна преценка на данните по делото, като не е съобразил, че с Решение № РД-10- 381/9.12.2010 г. Директорът на дирекция "ОУИ" - Бургас (понастоящем Дирекция "ОДОП") е променил задължението за периода 1.04. - 30.04.2010 г. от 686 470.39 лв. на 112 025.33 лв. Видно от самото решение в неговата мотивна част, решаващият орган е приел, че предмет на обжалване, предвид изложените възражения в жалбата на дружеството, са само допълнително установените задължения от органите по приходите, за които са направени констатации и са изложени мотиви, поради което и е потвърден РА в обжалваната част, а именноза посочения период м. април 2010 г., като по този начин е потвърдил допълнително определените от органа по приходите задължения в размер на 112 025.33 лв. и прилежащите лихви от 4 349.20 лв. Административният съд правилно наред с това е установил, че РА № 02251000042/21.09.2010 г. е бил предмет на съдебно обжалване пред АС - Бургас и пред ВАС. Обсъждайки постановеното решение № 498 от 4.04.2012 г. по адм. д. № 105/2011 г. от АС - Бургас, както и Решение № 6729 от 16.05.2013 г. по адм. д. № 7248/2012 г., постановено от Върховния административен съд, Осмо отделение, първостепенният съд обосновано е заключил, че съдилищата са се произнесли единствено и само по отношение на допълнително установените задължения на дружеството по ЗДДС за посочения период, но не и за тези, декларирани по СД. Неоснователно касаторът поддържа, че с горните решения са отменени изцяло задълженията за периода 1.04. - 30.04.2010 г. в размер на 590 470.39 лв. Решаващият съд е разгледал констатацията на органа по приходите, касаеща направени разходи за довършителни СМР общо в размер на 560 126.64 лв. и произтичащия от тях допълнително установен ДДС в размер на 112 025.33 лв., касаещ периода м. април 2010 г. Основателно ответникът по касация поддържа, че от мотивите на двете съдебни решения е видно по несъмнен начин, че съдът е отменил допълнително установените задължения на жалбоподателя в размер на 112 025.33 лв., като противно на твърденията на касатора не е постановена отмяна на РА и относно друга сума, общо в размер на 590 470.39 лв. Следва да бъдат споделени мотивите на съда, че след като със съдебните решения е отменен РА в частта на установените с него допълнителни задължения за ДДС за м. 04.2010 г. и начислените лихви, то фактически се възстановява съществуващото положение от преди извършването на корекция на резултата на дружеството от органа по приходите, т. е. в сила са декларираните от дружеството резултати по ЗДДС. Приемайки тезата на касатора за правилна, би се стигнало до положение, в което, след отмяната на РА да бъде отвенен и декларирания от лицето резултат за периода, т.е. такъв изобщо да липсва. Това обосновано и законосъобразно е съобразено от първистепенния съд, което е довело и до постановяване на един правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С обжалваното решение в полза на ответната Дирекция са присъдени разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 281.63 лева, което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е за цялото съдебно производство и второ такова не се дължи за производството пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,