Решение № 8428 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2019 г.

Решение № 8428 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мейджър ВК" ЕООД, представено от управителя В. Коцев, срещу решение № 12/21.02.2019 г. на Административен съд Русе по административно дело № 35/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 306-ФК/28.12.2018 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. Касаторът заявява общо недоволство от първоинстанционното решение, като изразява несъгласие с фактическите констатации и правните изводи на съда. Основната част на касационната жалба възпроизвежда доводите от жалбата срещу ЗПАМ. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Русе заповед по отношение на "Мейджър ВК" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от него ресторант в гр. Русе, ул. "Николаевска" № 2 за срок от 7 дни. Административният акт е мотивиран с извършването от търговеца на 27.12.2018 г. на нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка при плащане в брой за извършена продажба на стока на стойност 13. 70 лева, а издаването вместо това на бележка от програмен продукт "Мистрал". Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че при издаването ? не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Признал е компетентността на издателя на акта и съответствието на заповедта с изискванията за форма. Към установените факти е отнесъл извършването в обекта на жалбоподателя на продажба на баница на стойност 13. 70 лева на 27.12.2018 г. без при продажбата да е издадена касова бележка. Приел е за осъществени материалните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Отхвърлил е доводите на жалбоподателя за правното значение на издаването на наказателно постановление с позоваване на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, за липса на мотиви на акта, включително относно срока на мярката и за несъответствие на заповедта с целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Препращането към него е обосновано и заради ревокирането в касационната жалба на всички доводи от първоинстанционната. Основателно първостепенният съд не е квалифицирал като нарушения на съдопроизводствените правила сочените от жалбоподателя. Не се основава на съдържанието на административният акт доводът за липса на мотиви. Фактическо основание за издаването на заповедта е твърдението за извършена от търговеца в стопанисвания от него обект касова продажба на стоки, за която не е издадена фискална касова бележка. Позоваването на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е затъмнено, за да се подчертае характерът му на правно основание на разпоредената правна промяна. Липсва обусловеност на налагането на ПАМ от осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на адресата на мярката – чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Ако елементите от фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ са и част от състав на административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва във времето налагането на ПАМ /арг. от чл. 187, ал. 4 ЗДДС/ и е с правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката, а не влияе върху законосъобразността на ЗПАМ – чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК. Вредите за адресата от административния акт са присъщите на въведеното с ПАМ ограничение в правната му сфера, т. е с тях той е съответен, а не противоречащ на целите на закона. Касаторът е приел плащане в брой за извършена на 27.12.2018 г. продажба на стока на стойност 13. 70 лева в стопанисвания от него търговски обект. Той е субект на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин да издаде фискален бон при извършване на плащането. Неизпълнението на това задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС запечатване на обект. Това задължение не е изпълнено. В случая ПАМ има и преустановителен и превантивен характер. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение