Решение № 9809 от 3.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка, чрез процесуалните си представители гл. юрк. Н. Драгинова и ст. юрк. Б. Ненкова - Савчева, срещу Решение 1345 от 02.03.2022 г., постановено по адм. дело 6468/2017 г. по описа на Административен съд София-град.

Касационният жалбоподател обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на Г. Бърдарска сума в размер на 5 733. 82 лв., представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 196 000 лв. гарантирано вземане по депозит в Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и със задължителното тълкуване на Директива 94/19/ЕО, дадено от Съда на ЕС - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения срещу нея иск. Претендира разноски пред двете инстанции.

Ответната страна - Г. Бърдарска, чрез пълномощника си адв. М. Чечова, в писмена защита, излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение в оспорената му част. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.

По същество е частично основателна при следните съображения:

Производството пред Административен съд Софи-град се е развило по предявените, от Г. Бърдарска срещу Българска народна банка, обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 8 627. 97 лв., представляващи законната лихва за забавено изплащане на гарантираното вземане от 196 000 лв. в периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. и в размер на сума от 11 587. 89 щатски долара, представляващо обезщетение на курсовата разлика във валута, получена в резултат на повишаване на курса на валутата за периода на забавеното плащане от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., алтернативно за сума, в размер на 7 677. 71 щатски долара - обезщетение, за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., представляваща курсовата разлика във валута, получена в резултат на повишаване на курса на валутата за периода на забавеното плащане, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от датата на образуване на делото до окончателното му изплащане.

С решението си, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е осъдил БНБ да заплати на Г. Бърдарска сумата в размер на 5 733. 82 лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на гарантираното вземане от 196 000 лв. за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и частично неправилно.

От доказателствата по делото е установено, и не е спорно, че ищцата е сключила с КТБ АД безсрочен рамков договор за платежни услуги за потребител, с анекси към него. Съгласно удостоверение от "Корпоративна търговска банка" АД към 20.06.2014 г., Д. Велкова е титуляр на три банкови сметки в щатски долари, евро и лева, които към 20.06., 30.06. и 25.07.2014 г. съответно възлизат на 113 701. 26 щ. д., 49 975. 78 евро и 118 562. 17 лв. По сметките са начислени лихви както следва:

1. по банкова сметка в щатски долари за периода 20.06.2014 г. - 06.11.2014 г. в размер на 960. 14 щ. д.; за периода 30.06.2014 г. - 06.11.2014 г. в размер на 754. 85 щ. д.; за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. в размер на 593.33 щ. д.;

2. по банкова сметка в евро за периода 20.06.2014 г. - 06.11.2014 г. в размер на 583.62 евро; за периода 30.06.201 г. - 06.11.2014 г. в размер на 479.51 евро и за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. в размер на 377.80 евро;

3. по банкова сметка в лева за периода 20.06.2014 г. - 06.11.2014 г. - 1 342.91 лева; за периода 30.06.2014г. - 06.11.2014г. 1071.20 лв. и за периода 25.07.2014г. - 06.11.2014г. - 839.32 лева.

Не е спорно също, че с Решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищцата в размер на 196 000 лв. е изплатен.

При тази фактическа установеност извода на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения иск за обезщетение на претърпените от ищцата имуществени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ е обоснован и законосъобразен.

Искът за вреди се основава на неприлагане, от страна на БНБ, на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство. Съгласно текста: "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен, по отношение КТБ, орган е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за "неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните максимални размери.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на "Корпоративна търговска банка", т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за "съответния компетентен орган".

В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ Корпоративна търговска банка не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет.

За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Обстоятелството, че ЗГВБ (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно тъй като, както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са "да не се възпрепятства бързото изплащане" като удължаване на императивните срокове може да се извършва само "при изключителни обстоятелства".

Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава.

В настоящият случай, вредата за ищцата се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Настоящия състав следва да отбележи относно началната дата на периода, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозита на ищцата, съответно, че в изплатения й размер от 196 000 лева, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото писмо от КТБ с изх. 1891 от 17.10.2021 г. банката не може да удостовери каква част от изплатените от ФГВБ представлява главница и каква лихви.

Неправилно съдът в обжалваното решение е присъдил обезщетение в размер от 5 733. 82 лв., основавайки се на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Периодът, за който се дължи обезщетение на ищцата във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и за този период размерът на дължимото обезщетение е 5 624. 38 лв. Възприетата от първоинстанционния съд сума е за друг период от време. Ето защо решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която е присъдено обезщетение в размер над 5 624. 38 лв. до присъдения такъв от 5 733. 82 лв. и предявения иск се отхвърли и за сумата от 109. 44 лева.

При този изход на правния спор претенциите на страните за присъждане на разноски пред настоящата инстанция са неоснователни и не следва да бъдат уважени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение