Решение № 7408 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2020 г.

Решение № 7408 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Артстрой 1 кънстракшън" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 2147/11.12.2019 г. по адм. д. № 1571/2019 г. на АС - Бургас, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000218004514-091-001/25.03.2019 г. на ТД на НАП-Бургас. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуални закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъдат отменени определените в РА задължения. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и доводите, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-02000218004514-091-001/25.03.2019 г. на ТД на НАП-Бургас, с който е определен данък по ЗДДС за периода м. 7 и 10.2016 г., м. 1, 4, 7, и 10. 2017 г. и м. 1 и 4.2018 г. за внасяне общо 21 755, ЗЗ лв с общо 3346, 52 лв лихви и е определен корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. за внасяне общо 1678, 44 лв с 249, 50 лв лихви. На основание чл. 2 от Закона за управление на етажната собственост дружеството като инвеститор е сключило договори за поддръжка и управление на комплекс от затворен тип със собствениците на обекти в комплекса, изграден от ревизираното лице. В договорите за поддръжка и управление на общите части на комплексите е посочен изпълнител, чрез който инвеститора ще изпълни задълженията си, предвидено е плащане на таксата за поддръжка на изпълнителя, което съставлява плащане на таксата на инвеститора, с изключение на 2 договора на стр. 1425 и стр. 1443 от делото, в които ревизираното лице е посочено като мениджър, не е включен изпълнител и плащането на таксата за поддръжка и управление на комплекса е предвидено да се извърши на мениджъра – ревизираното лице. В РД и РА е прието, че по договорите дружеството се е задължило да предоставя управление и поддръжка на комплексите срещу заплащана на такса, таксата е плащана на посочените в договорите изпълнители – свързани лица с ревизираното лице, налице е данъчно събитие по чл. 25, ал. 4 и 6 от ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 1 и 2, чл. 6 и 9 от ЗДДС е следвало жалбоподателят да издаде данъчни фактури на купувачите на обекти в комплексите и да начисли ДДС, поради което по размера на договорените такси за ревизираните периоди е определена данъчната основа за облагането по ЗДДС. В частта по ЗКПО данъкът е определен на основание чл. 78 от ЗКПО, като с неотчетените приходи по договорите за поддръжка и управление на комплексите от затворен тип е увеличен финансовият резултата на дружеството за 2016 г. и 2017 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Обсъдил е доводите и възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност. Изводите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Според чл. 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. По силата на чл. 2, ал. 1 и договорите за управление и поддръжка жалбоподателят като инвеститор е задължен да предостави управление и поддръжка на общите части на комплексите, в които се намират обектите, собственост на неговите съконтрагенти по договорите. Твърденията в жалбата в обратен смисъл не са основателни. Няма забрана да изпълни задълженията си по чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС и договорите чрез подизпълнители, но за тяхното ангажиране е следвало да се съставят и представят съответни договори и доказателства за уреждане на облигационните отношения на ревизираното лице с подизпълнителите, както правилно е приел съдът. Доводите за непредоставяна услуга по трите договора за поддръжка и управление на обекти в комплекс "Маджестик сий вилидж" обосновано са отхвърлени от съда като неоснователни. Видно от нотариалните актове за продажба на обектите на стр. 1618, стр. 1626 и стр. 1630 от делото в т. 5, изр. последно от трите нотариални акта жалбоподателят като продавач и купувачите се уговорили разходите за охрана и поддръжка да се дължат от купувача след съставянето на акт обр. 15 за продавания обект. Видно от техническата експертиза по делото за обектите в този комплекс къщи № 2, 42 и 86 е съставен акт обр. 15/27.10.2016 г. Заплащането на такса за поддръжка и охрана е било дължимо за тези обекти предвид цитираната т. 5 от нотариалните актове на купувачите, поради което законосъобразно органите по приходите са приели, че в посочените в РД и РА периоди по трите договора за този комплекс са налице неосчетоводени приходи по настъпили данъчни събития по доставка на управление и поддръжка на комплекса и са начислили данък върху добавената стойност и корпоративен данък на посочените в РА правни основания. В представеният акт обр. 15 за водопровод на стр. 5 е посочено, че в имота има съществуващ водопровод с друго трасе, поради което доказателството не променя фактическата обстановка по делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,