Решение № 73 от 17.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 297/2021 г.

Решение № 73 от 17.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 297/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 60/09.06.20 г., постановена по Н. Д. 1347/20 г. от ГС - София /СГС/, НО, 13 състав, подсъдимата М. Т. Р. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл. 304А вр. чл. 304, ал. 1 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК й е наложено наказание Пробация със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител; включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие. Дълготрайността на изтърпяване на всички мерки е за срок от една година. Тази присъда е потвърдена с решение № 315/15.12.20 г., постановено от АС - София /САС/, НО, 4 състав, по В. Н. Д. 842/20 г. Срещу цитирания съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимата чрез нейния защитник, в която са посочени трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, макар и да са изложени аргументи само за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на решението и намаляване на продължителността на изпълнение на пробационните мерки по наложеното наказание пробация. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата, редовно призована, не се явява. Защитникът й поддържа жалбата само в частта по претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание, което е отразено и в представеното допълнение. Представителят на ВКП счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изразените в нея съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Макар и в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ да са визирани оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, надлежни аргументи за тях не са развити. Те не се поддържат и в съдебно заседание пред ВКС. Затова само трябва да се отбележи, че първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК и фактологията по престъпната деятелност на Р. е приета точно, каквато е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това тя е престъпна, и то субсумируема под материалноправната норма по чл. 304А вр. чл. 304, ал. 1 НК. Ето защо и дума не може да става за липса на безспорни и категорични доказателства за приетото осъждане, както е твърди в жалбата, при наличие на съответна мотивировка от страна на решаващите съдилища. Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, същото е неоснователно. Като оставим настрана въпроса, че втората инстанция се е фокусирала изцяло да анализира неправилната според нея дейност по определяне на наказанието от СГС, мотивирайки неприсъствие на условията на чл. 58А, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК, при липса на съответен протест с искане за утежняване положението на осъденото лице, единствено произнасяйки се по жалбата на подсъдимата с идентично като изразеното пред ВКС оплакване за приетата от първата инстанция прекалена дълготрайност на изпълнение на определените пробационни мерки, то поначало допълнително снизхождение към подсъдимата не бива да бъде реализирано. И това е така, тъй като в крайна сметка наказанието на Р. е определено с възприемане присъствието на многобройни смекчаващи обстоятелства. В този смисъл е без значение за какви отегчаващи фактори е говорил САС, предвид невъзможността да отмени приложението на чл. 55 НК. Останалите изразени пред ВКС съображения-чисто съдебно минало, разкаяние, ниска стойност на предмета на престъпно посегателство, са взети предвид от решаващия първостепенен съд. Що се касае до претендирано оказано съдействие на органите на разследване и наличие на добри характеристични данни за касаторката, присъстващите в кориците на делото доказателства за такива обстоятелства съвсем не са еднозначни. Определените пробационни мерки с продължителност от една година ще накарат Р. да преосмисли поведението си и да бъде достойна самотна майка на своите деца. Последното й качество-това на самотна майка- не е от характер да повлияе върху намаляване дълготрайността на изпълнение на пробационните мерки, особено предвид преценката за характера на определеното й наказание по принцип. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение