Решение № 789 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2017 г.

Решение № 789 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 562 от 29.06.2017 г. по административно дело № 133/2017 г., Административен съд – С. област е отменил по жалба на С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], решение № 1040-22-1/06.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С. област и потвърденото с него разпореждане № 4021-22-96/11.11.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – С. област, и е върнал делото като преписка на ТП на НОИ - С. област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – С. област, подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт Р. Брусева. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът по касация С. М., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на С. М. срещу решението на директора на ТП на НОИ – С. област е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО пред Административен съд – С. област е образувано по жалба на С. М. против решение № 1040-22-1/06.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С. област, с което по същество е отхвърлена жалба вх. № 1012-22-263/07.12.2016 г. на Милушева и е потвърдено разпореждане № 4021-22-96/11.11.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – С. област. С потвърденото по реда на административния контрол разпореждане от 11.11.2016 г., издадено на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е наредено: 1) да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, установено от дължима сума по разпореждане № 03-378#1 от 09.02.2015 г., произтичащо от неправомерно получена пенсия от наследодателя И. Милушев в размер на 3463. 71 лв., с вземане на наследницата му С. М. от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, до размера на задължението; от полагащото се парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на С. М. да се удържи сума в размер на 263. 38 лв. главница, като лихва просрочие по реда на чл. 113, ал. 1 от КСО се начислява до окончателното погасяване на главницата по разпореждането. Правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да разпореди прихващане с изискуемото вземане на осигурения от ДОО, възниква само при наличие на дължима сума по влязло в сила разпореждане. Както правилно е установено от първоинстанционния съд, в случая предхождащото го разпореждане № 03-378#1 от 09.02.2015 г., с което е било наредено Милушева да внесе сумата по неправомерно изплатените пенсии на наследодателя й в размер на 3463.71 лв., не е било влязло в сила към момента на издаване на второто разпореждане - 11.11.2016 г., тъй като разпореждане № 03-378#1 от 09.02.2015 г. не е връчено редовно на С. М., поради което не подлежи на изпълнение. Материалноправните изисквания за законност на принудителното изпълнение по чл. 114, ал. 5 от КСО чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО обхващат съществуването на законосъобразно задължение от осигурително плащане, което подлежи на изпълнение. Върху приложените известия за доставяне липсват отбелязвания, за съдържанието на пощенската пратка, а именно, върху тях не е посочено, кой и какъв документ се връчва, липсва обозначение на акта, липсва и номер на акта, който се връчва. Отбелязано е само, че лицето е намерено на посочения адрес и пощенската пратка (която е с неясно съдържание) му е връчена лично срещу подпис. П. съд с определение № 594/11.05.2017 г. изрично е указал на ответната страна в определен от съда срок да представи писмени доказателства за датата на влизане в сила на разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. (обратни разписки, от които е видно кога е получено разпореждането от наследниците С. М. и В. Милушева). Ако е връчено по друг начин - да се представят съответните доказателства, както и да уточни участвали ли са в хода на административното производство други наследници, като ако са участвали - да се представят доказателства за уведомяването им, ако не са - изрично да се удостовери. В последващите си действия съдът отново с определение № 740/07.06.2017 г. повторно е задължил ответната страна в определен срок да представи писмени доказателства за датата на влизане в сила на разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. (обратни разписки, от които е видно кога е получено разпореждането от наследниците С. М. и В. Милушева). Ако е връчено по друг начин - да се представят съответните доказателства. Първоинстанционният съд е дал указания в същия срок да представи доказателства за датата на влизане в сила на разпореждане № Ра-07-41/04.05.2015 г., адресирано до В. Милушева, като изрично удостовери оспорвано ли е това разпореждане по административен/съдебен ред, както и да уточни какъв е остатъкът от задължението на С. М. по надвзета пенсия като наследник на И. Милушев, като представи заверено копие от писмо (ако има такова изготвено, ако не е - изрично да се удостовери), адресирано до С. М., с която същата е уведомена каква част от задължението й се отписва. Административният орган в писмо вх. № 2035/09.06.2017 г. и писмо с вх. № 1734/18.05.2017 г. е посочил, че горецитиреното разпореждане е влязло в сила на 20.03.2015 г., като и в двата случая се представя известие за доставяне на С. М., в което е отбелязано, че се изпраща рег. № МП-03-27334/07.11.2014 г. (лист 42-59 от първоинстанционното дело). С оглед представените писмени доказателства съдът е направил обоснован извод, че очевидно се касае за изпращане на друг документ от 07.11.2014 г., т. е с дата, предхождаща тази на горецитираното разпореждане - 09.02.2015 г. Предвид изричните указания на административния съд, дадени с нарочни определения и непредставянето на известия за доставяне на разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – С. област на С. М., съдът правилно е приел, че за това разпореждане няма данни да е влязло в сила и е обосновал извод за допуснато нарушение при връчването на разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г., което е лишило Милушева да участва в процеса и да защити правата си, поради което не може да се третира като влязъл в сила административен акт, на чието фактическо основание да се разпореди прихващане на изискуемите вземания на осигурителния орган. Вземането на Държавното обществено осигуряване за възстановяване във фонда на ДОО на недобросъвестно получени пенсии от наследодателя И. Милушев действително е публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), произхождащо от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи. За разлика обаче от останалите публични държавни вземания, които се установяват по реда на ДОПК, вземанията за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи се установяват по реда на КСО с разпореждане на компетентното длъжностно лице в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В конкретния случай вземането за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи е възникнало на основание чл. 114, ал. 1 от КСО и е установено с разпореждане, издадено по реда на ал. 3, без да се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Дължимите суми по разпорежданията, които не са погасени доброволно в 14-дневния срок по ал. 3 от КСО, подлежат на принудително изпълнение по реда, указан в 114, ал. 5 от КСО: по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО чрез налагане на запор от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Така създадения ред на прихващане и принудително изпълнение на разпорежданията по чл. 114, ал. 3 от КСО, установяващи вземанията на ДОО от неправилно извършени осигурителни плащания на осигурените лица, е специален по отношение на реда за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. В този смисъл разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК изрично предвижда изключение от правилото за събиране на публичните вземания по реда на кодекса, когато в закон е предвидено друго. В случая друго е предвидено в чл. 114, ал. 5 от КСО и прихващането на публичното вземане на ДОО с изискуеми вземания на осигурената от ДОО се извършва с акт на компетентен орган на ТП на НОИ. Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. По подобни случаи ВАС, VI о., се е произнесъл с решение № 7092 от 14.06.2016 г. по адм. дело № 10944/2015 г., решение № 4328 от 28.03.2014 г. по адм. дело № 15601/2013 г., решение № 1319 от 25.01.2012 г. по адм. дело № 10675/2011 г., решение № 355 от 13.01.2014 г. по адм. дело № 13758/2013 г., решение № 2202 от 26.02.2015 г. по адм. дело № 14966/2014 г., решение № 2743 от 07.03.2017 г. по адм. дело 2903/2016 г., решение № 8617 от 14.06.2013 г. по адм. дело № 1433/2013 г., и др. В преобладаващата съдебна практика прихващането на основание чл. 114, ал. 5 от КСО по правното си основание се възприема като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Длъжникът не може да компенсира с едностранно волеизявление свое публично задължение към ДОО с насрещното си частно вземане от ДОО. Специалната разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КСО допуска налагането на запори по реда на ГПК и ДОПК и извършването на други удръжки (в случая за прихващане) върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, когато се изпълняват задължения към ДОО и задължения за издръжка. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, включително безработица, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по реда на ДОПК. Този подход на законодателя е целенасочен и личи и от изричната законодателна промяна на чл. 114 и чл. 114а от КСО – действащо право при издаване на разпореждането за прихващане. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а неправилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. В случая не е налице хипотезата на чл. 114, ал. 5 от КСО, в която непогасената доброволно сума може да бъде прихваната от изискуемите вземания на осигурената от държавното обществено осигуряване за парично обезщетение за безработица, тъй като не е налице влязло в сила разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. Административният орган не е спазил изискванията, изрично уредени в чл. 110, ал. 4 от КСО за редовно връчване на индивидуалния административен акт - разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – С. област. Съгласно цитираната разпоредба разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес, или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. По делото не са представени доказателства разпореждането за внасяне на сумите по неоснователно изплатените пенсии на наследодателя да е влязло в сила, тъй като не е било връчено редовно. Обосновано съобразно доказателствения материал по делото съдът е приел, че С. М. не е била редовно уведомена за разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. В представеното известие за доставяне с рег. № МП-03-27334/07.11.2014 г. не е описано съдържанието на пощенската пратка, а именно – цитираното разпореждане. Съобщението е връчено лично на Милушева на 13.03.2015 г., но в случая е налице неяснота какъв точно документ е изпратен с писмото с обратна разписка. Видно от приложения оригинал на известието за доставяне е, че в него няма каквито и да било поправки, допълвания, зачертавания и пр. корекции, които биха поставили под съмнение неговата достоверност. Известието за доставяне е официален документ, поради което се ползва с материална доказателствена сила за изложените в него факти, която в случая не доказва редовно уведомяване и връчване на разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. Още повече, че има разминаване между датата на регистриране на пощенската пратка, която е 07.11.2014 г., и датата на издаване на разпореждането, което ще се връчва, която е 09.02.2015 г., т. е. пощенската пратка е регистрирана преди да е издаден акта, който ще се връчва с нея. Отказът на директора на ТП на НОИ – С. област да ангажира доказателства за съдържанието на получената пратка допуска кредитиране с доверие на изявленията на оспорващата пред първата съдебна инстанция страна предвид разпределението на тежестта на доказване досежно релевантния за спора факт и преценката му с оглед всички обстоятелства по делото в тяхната съвкупност. Задължение за административния орган е, когато книжата са пристигнали по пощата, освен тях да съхрани плика и пощенските клейма, касаещи тяхното подаване и получаване. При липсата на яснота какъв документ е бил подаден в куриерската служба не може да се направи извод, че действително се касае за изпращане на обсъжданото разпореждане. От представеното от касатора доказателство – обратна разписка, не се установява съдържанието на пратката, въпреки че операторът на пощенски услуги би следвало да има информация за него, съгласно нормата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от ЗПУ. Останалите адресирани до Милушева съобщения, които са представени от административния орган, са връчени лично на нея, като в тях изрично е посочено съдържанието на пощенската пратка (виж стр. 9 от първоинстанционното дело). Отсъствието на съдържанието на пощенската пратка и обозначението какъв и кой документ се връчва означава, че не е налице редовно връчване по смисъла на чл. 110, ал. 4 от КСО. От този факт следва, че прихващането е разпоредено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО без да са били налице материалноправните предпоставки за целта. Горното не е съобразено от директора на ТП на НОИ – С. област при осъществения по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО административен контрол. С оглед на това настоящата инстанция споделя обоснованият извод на решаващия първоинстанционен съдебен състав, формулиран в мотивите на проверяваното решение, за незаконосъобразност на разпореждане № 4021-22-96/11.11.2016 г. и на потвърдилото го решение № 1040-22-1/06.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С. област. При това положение срокът за оспорване на разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. не е започнал да тече към датата на издаване на последвалото го разпореждане за прихващане от 11.11.2016 г., и съответно изводът на административния орган за влизането му в сила на 20.03.2015 г. не може да бъде споделен. След като в административната преписка (а и по делото) липсват доказателства за връчване на разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г, няма как да се направи извод, че срокът за оспорване е изтекъл. От изложеното явства, че не са били налице предпоставките на чл. 114, ал. 5 от КСО, защото разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на суми по ревизионен акт за начет за неправилно извършени осигурителни плащания, въз основа на което е издадено последващото разпореждане за прихващане, не е влязло в сила. Така, при невлязъл в сила административен акт, административният орган незаконосъобразно е издал последващ такъв за прихващане на суми. По отношение приложението на горецитираните правни норми Върховният административен съд има постоянна съдебна практика, изразена в решение № 1510/11.02.2015 г. по адм. дело № 11880/2014 г., в решение № 15002/14.11.2013 г. по адм. дело № 9524/2013 г., решение № 14789/11.11.2013 г. по адм. дело № 12121/2013 г., и др. В този смисъл касационните оплаквания са неоснователни, защото решението на Административен съд – С. област се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора трябва да се отбележи, че по делото не е своевременно заявена претенция на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски, и такива не следва да бъдат присъждани. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562 от 29.06.2017 г. по административно дело № 133/2017 г. на Административен съд – С. област. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.