Решение № 3662 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 686/2018 г.

Решение № 3662 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 686/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Й. А. против решение № 773 от 17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 509/2017 г. по описа на Административен съд гр. Х.. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът - кметът на О. Х. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Х. отхвърля жалбата на Д. Й. А. против заповед № 375/31.03.2017 г. на кмета на О. Х., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "ограда", изпълнен на уличната регулационна линия на ПИ 77195.518.237 по КК на гр. Х.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ - масивна ограда с дължина 8 метра и височина в северната й част 1.97. м., в южната част 2.16 м. над тротоарното ниво и височина на оградата спрямо прилежащия терен на двора 2.33 м. предвид денивелация на двора спрямо улицата. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Жалбоподателката депозира възражение срещу констативния акт, като твърди, че не е налице нов строеж, а ремонт на съществуваща ограда, което е прието за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната ограда е реконструирана по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ и следователно е и строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за нея следва да бъде издадено строително разрешение, съгласно изискването на чл. 147, ал. 13 ЗУТ. Със съставения констативен акт е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Доводите в касационната жалба, че е налице основен ремонт на съществуваща ограда, са неоснователни, тъй като събраните по делото доказателства по несъмнен начин установяват, че е извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 вр. т. 44 ДР ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът е извършен през 2015 г., който факт се твърди от процесуалния представител на жалбоподателката и се установява и с показанията на разпитания по делото свидетел. Последният установява и че старата ограда е паднала изцяло, същата е подменена като са сложени нови тухли и бетон. В този смисъл е и заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, с което се установява, че върху съществуваща стара каменна основа е изградена нова ограда, като каменната основа с ширина 0.60 м. е залята и надградена с бетон и тухлена зидария с тухли четворки, изградени са и четири броя бетонови колони, като плътната част на ограда е с височина над 2.00 м. Следователно по арг. на чл. 147, ал. 1, т. 7 за процесната ограда се изисква разрешение за строеж, което не е издадено, като в случая е неприложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, тъй като височината на плътната част на оградата е над 0.60 м. Правилно съдът приема, че с оглед годината на извършване на строежа спрямо същия са неприложими нормите на § 16 и § 127 ЗУТ. Следователно налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ като строежът е извършен без строително разрешение, което обосновава неговата незаконност. Ето защо като прави извод и за материална законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в този смисъл се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,