Решение № 6463 от 15.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Виденов срещу Решение 93 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело 131 по описа за 2022 г. на Административен съд Видин. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане. Ответникът - директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Видин, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Видин е Решение 1040-05-9 от 25.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ Видин, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Разпореждане 4021-05-41 от 26.04.2022 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ Видин. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане [номер] от 09.03.2022 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване, считано от 01.04.2021 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. Виденов е преизчислена и е в размер на 324,66 лева. В резултат на извършена проверка на Олорин Експерт ЕООД - работодател на жалбоподателя за периода от 25.07.2016 г. до края на 2017 г., е установено, че фирмата не е развивала дейност и данните в Регистъра на осигурените лица са неправомерно подавани, поради което същите са заличени за 20 броя физически лица, включително и за касатора. За този период той е получил парично обезщетение за временна неработоспособност за сметка на НОИ. С Разпореждане РВ-3-05-01072729 от 09.02.2022 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ Видин, на жалбоподателя е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.06.2017 г. до 31.12.2017 г., в размер на 7 186,71 лева, от които 4 986,58 лева - главница и 2 200,13 лева - дължима лихва. Разпореждането е изпратено до жалбоподателя и се е върнало като непотърсено, видно от известие за доставяне с ИД 3700 0198VE I и отчет за доставка с PS 3700 0198VE I. Видно от Протокол 4018-05-103 от 08.03.2022 г., съобщение за изготвеното разпореждане е поставено на таблото на ТП на НОИ - Видин и В. Виденов е уведомен, че следва да се яви за връчване на разпореждането, както и е уведомен, че неявяването е редовно връчване по смисъла на закона. С Протокол 4018-05-130#1 от 16.03.2022 г. е удостоверено снемането на съобщението от таблото. В срока за обжалване на въпросното разпореждане, то не е обжалвано, поради което е влязло в сила. С Разпореждане 4021-05-41 от 26.04.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Видин е разпоредено да се прихваща сума в размер на 54,11 лв., съгласно чл. 114а, ал. 3, т. 2 от КСО, чрез месечни удръжки от изискуемо вземане на лицето от държавно обществено осигуряване, представляващо лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, до окончателното погасяване на дълга, представляващо получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.06.2017 г. до 31.12.2017 г. сума в общ размер на 6 690,93 лева, от които 4 387,52 лева главница и 2 200,13 лева мораторна лихва. Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Видин, който с решението си, което е било предмет на съдебен контрол, е приел, че разпореждането е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата срещу него, а самото разпореждане е потвърдено. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Възраженията, изложени в касационната жалба, за правомерността на полученото от В. Виденов обезщетение са неотносими към настоящия спор. Това той е следвало да стори в предходното административно производство по издаването на Разпореждане РВ-3-05-01072729 от 09.02.2022 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ Видин. Видно от доказателствата по делото, това разпореждане е връчено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО. Същото не е обжалвано и е влязло в сила. При това положение и липсата на доброволно изпълнение от страна на касатора по влязлото в сила разпореждане за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение същото е станало изискуемо, за което е относима нормата на чл. 114, ал. 5 от КСО, която е посочена като правно основание за издаването на Разпореждане 4021-05-41 от 26.04.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Видин. При определяне на размера на сумата за прихващане (54,11 лева), административният орган е приложил относимата законова норма чл. 114а, ал. 3, т. 2 от КСО. При изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,