Решение № 1966 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2016 г.

Решение № 1966 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Я.. Касационният жалбоподател иска да се отмени решението, с оплаквания за неправилност и необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Твърди, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание УРИ № 326з-1390 от 14.07.2016 г. на директора на ОД на МВР - Я. е законосъобразна - постановена е при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й, при спазване на процесуалните правила на дисциплинарното производство и е съобразена с целта на закона. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Ж. Г. Ч., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба и иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 115 от 24.10.2016 г. по адм. дело № 174/2016 г. Административен съд - Я. е отменил заповед № УРИ-326з-1390 от 14.07.2016 г. на директора на ОД на МВР Я., с която на Ж. Г. Ч. - мл. автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция", за допуснати системни нарушения на служебната дисциплина е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" за срок от една година, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, ал. 3 от ЗМВР. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, с излагане на фактически и правни основания, и от компетентен орган, но при неспазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите фактически обстоятелства във връзка с издаването на заповед УРИ № 326з-1390 от 14.07.2016 г. на директора на ОД на МВР - Я.. Законосъобразен е изводът на съда по същество за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на мл. инспектор Чернев след изтичане на нормативно установения двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, изброените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания, се налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 от ЗМВР законодателят е посочил, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Административен съд - Я. правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Правилно е приел, че двумесечният срок от откриване на нарушението за дисциплинарно наказващия орган по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече от 15.04.2016 г. На тази дата комисията е приключила дейността си в удължения срок за проверка и е депозирала до дисциплинарно наказващият орган справка рег. № 326р-6602 от 15.04.2016 г. Датата на постъпване на справката в деловодството на ОД на МВР -Я. е релевантният момент, считано от който нарушенията и самоличността на извършителя са били открити. С оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното производство е следвало да приключи в рамките на два месеца от откриването на нарушението - на 15.06.2016 г., тъй като справката е съдържала констатации за извършено нарушение на служебната дисциплина в конкретно посочени времеви интервали от дежурствата на поименно посочени служители. Следва да се сподели извода на съда, че в справката ясно са описани нарушенията, изразяващи се в бездействие на служителите при осъществяване на пътен контрол чрез методите, формите и способите, регламентирани в чл. 39, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейността по контрол на пътното движение. Точна е преценката на съда, че получените данни са били достатъчни, за да продължи производството с изясняване на обстоятелствата, описани в справката, при участие на засегнатите служители и със събиране на други относими доказателства. Вместо това директора на ОД на МВР - Я. е назначил нова проверка със заповед УРИ № 326-1067 от 26.05.2016 г., издадена повече от месец след получаване на справката от 15.04.2016 г. и е дал нов срок за изготвяне на писмена справка за резултата от нея - до 26.06.2016 г., а по-късно - удължен до 7.07.2016 г. Трябва да се отбележи, че дисциплинарно наказващият орган разполага с правомощието да назначи допълнителна проверка, да изиска и други данни, релевантни за дисциплинарната отговорност на служителя, но изпълнението на това правомощие не е основание за преодоляване на установените законови срокове за реализиране на предоставената му дисциплинарна власт. Аргумент в тази насока се извежда също от текста на чл. 58 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания (...) в МВР, който макар и приложим в процедурата по чл. 207 ЗМВР, изрично предвижда, че ако дисциплинарно наказващият орган е разпоредил събиране на допълнителни доказателства, решението за реализиране на дисциплинарната отговорност се взема в двумесечен срок от първоначалното постъпване на материалите при него. Ето защо, наказващият орган, при определяне на срока за приключване работата на втората комисия, е следвало да съобрази, че крайната дата за налагане на дисциплинарното наказание е 15.06.2016 г. Поради това, изводът на съда, че обсъжданата заповед от 14.07.2016 г. е издадена след определения срок в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, изтекъл на 15.06.2016 г., е верен фактически и правно обоснован. С изтичане на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР отпада възможността на дисциплинарно наказващия орган да наложи на служителя дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение от кръга на изброените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР. Издаването на обжалваната заповед в нарушение на законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите, съставлява основание за отмяната й. Правилно констатираният порок на обжалваната заповед от съда представлява достатъчно основание за отмяната й, без да се разглеждат възраженията по изводите на решаващия съд относно фактическите установявания за извършените дисциплинарни нарушения от служителя и произтичащите от тях правни основания за дисциплинарното му санкциониране. Поради това касационната инстанция не следва да обсъжда останалите касационни доводи по правилността на изводите на съда за незаконосъобразност на отменената дисциплинарна заповед. Предвид изложеното, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3, от АПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора, ОД на МВР - Я. следва да заплати на Ж. Г. Ч. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,