Решение № 5252 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2016 г.

Решение № 5252 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1956 от 27.10.2016 г. по административно дело № 1037/2016 г. Административен съд - П. е: 1) отхвърлил жалбата на Д. Н. Н. от гр. П. против решение № 2153-15-95 от 08.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - П., с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-71/10.03.2016 г. срещу разпореждане № 5409244700/протокол 2140-15-419/03.12.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П.; 2) осъдил Д. Н. Н. от гр. П. да заплати на ТП на НОИ - П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Д. Н. Н., действащ чрез пълномощника си адвокат В. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд. Претендира се и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - П., действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт В.-М., в писмен отговор обосновава теза за правилност на съдебното решение, поради което моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена, а то да се остави в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С процесното разпореждане от 03.12.2015 г. пенсионният орган е отказал да отпусне на Д. Н. Н. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, по съображения, че лицето към датата на заявлението не отговаря на изискването да има минимум 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, а има 13 години 10 месеца и 15 дни. Решаващо в случая се явява незачитането от органа на осигурителен стаж на заявителя за месец януари 1988 г., за периода април - октомври 1988 г. и за 1990 г., и зачитането на положения от Н. осигурителен стаж през декември 1985 г., ноември - декември 1988 г. и януари - март 1989 г., като от трета, а не от претендираната втора категория труд. На заявителя е отказано отпускането на търсената пенсия и по условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма навършена изискуемата възраст за мъжете през 2015 г. от 63 години и 8 месеца. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - П. не е намерил основания да ревизира разпореждането, поради което с оспореното пред Административен съд - П. решение от 06.03.2015 г. по същество го е потвърдил. Спорен в първоинстанционното съдебно производство е бил именно въпросът посочените периоди следва ли да се зачетат като осигурителен стаж на Н., а тези от тях, които са зачетени като трета категория труд, не трябва ли да се зачетат като втора категория, в която хипотеза лицето би отговаряло на изискуемите предпоставки за пенсиониране на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (че Н. към момента на заявлението си не е бил навършил изискуемата възраст за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО е безспорно, поради което този въпрос не е бил дискусионен). Съдът е анализирал правилно установените при спазване на съдопроизводствените правила факти за положен осигурителен стаж от жалбоподателя и е формулирал материално законосъобразен извод, че не е изпълнено второто условие по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - наличие на 15 години осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд, поради което правилно е отхвърлил сезиралата го жалба. Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано на Д. Н. Н. отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Първоинстанционният съд е изложил коректни съображения за отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В хода на съдебно-административното производство по спорния по делото въпрос безпротиворечиво е установено от представените документи, че Д. Н. Н. не фигурира в разплащателните ведомости на ПСС "А." П., чийто правоприемник е "Б. - 91" АД гр. П., за месец януари 1988 г., за периода април - октомври 1988 г. и за 1990 г., поради което правилно не му е зачетен осигурителен стаж за тези периоди. За декември 1985 г. и ноември и декември 1988 г. Н. фигурира в разплащателните ведомости, но без вписана длъжност, а за януари, февруари и март 1989 г. фигурира в звено "работници" с изписана длъжност "работник", така че правилно за тези периоди му е зачетен стаж от трета, а не от втора категория, поради липса на обективни данни, че заеманите от него длъжности попадат в обхвата на списъка на професиите и специалностите по т. 26 и т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), както и поради това, че не са ясни условията, при които е полаган трудът. Правилно с обжалвания съдебен акт е прието и, че административният акт е издаден от компетентен орган. Обосновано съдът е отхвърлил оплакването по отношение компетентността на лицето, подписало обжалваното решение, тъй като видно от представената заповед на директора на ТП на НОИ - П., на началник отдел "Пенсии" и началник отдел "КПК" е възложено да подписват за директор решения по чл. 117 от КСО в случай на отсъствие на директора, като е налична и заповед, от която е видно, че на датата на подписване на решението директорът на ТП на НОИ - П. е бил в платен отпуск. Доколкото актът е подписан от началник отдел "КПК" и тъй като другият определен за заместващ - началникът на отдел "Пенсии", е издал разпореждането за отказ за отпускане на пенсия, то последният не може да издаде и решението вместо ръководителя на ТП на НОИ, тъй като не може да контролира собствените си разпореждания. С оглед на това решението на директора на ТП на НОИ - П. не е нищожно. Същото е в предвидената от закона писмена форма, с посочени правни и фактически основания за издаването, при липса на съществени нарушения на административно-производствени правила и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че не могат да бъдат споделени доводите в жалбата за характера на трудовата дейност на касатора, понеже цитираните от повереника му решения на Върховния административен съд са постановени при наличието на различна от процесната фактическа обстановка и приетите въз основа на други факти изводи по приложението на закона не са относими към настоящия процес. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Н. Н. с разпореждането от 03.12.2015 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - П. в решението му от 08.04.2016 г., с което оспорването на Н. срещу това разпореждане не е било уважено. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - П. е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Този изход на спора обуславя неуважаване на акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице (ЮЛ), което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в полза на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Х. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. (платими от Д. Н.) за производството пред касационната инстанция съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал ответника). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,