Решение № 2795 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 205/2013 г.

Решение № 2795 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 205/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Резон" ООД гр. София против Решение № 6298/23.11.2012 г., постановено по адм. д. № 6127/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 411/31.05.2011 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на касатора е забранено да използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - председателят на КЗП, не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Резон" ООД гр. София срещу Заповед 411/31.05.2011 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 ЗЗП на касатора е забранено да използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, изразяваща се в публикуване на информация в обяви на страницата www.mobile.bg, която не се проверява и е невярна и следователно подвеждаща. Приел е, че оспореният забраняващ административен акт е издаден от компетентен едноличен орган по чл. 68л ЗЗП, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, вкл. тези по чл. 34, ал. 3, чл. 35, чл. 36 АПК. Според решаващия съд, касаторът е търговец, който чрез поддържания от него интернет сайт предоставя услуга под формата на информация за състоянието на пазара на моторни превозни средства, включително относно конкретни оферти за сключване на сделки, при което чрез заплащане на цена на кратко текстово съобщение за пълен достъп до информацията в сайта, средният потребител предполага, че информацията, която ще получи, е актуална. Доколкото в сайта се предлагат безплатни и платени услуги, логично е средният потребител да допусне, че заплащайки, ще получи услуга с по-добро качество, а в случая повече и по-актуална информация, в сравнение с безплатната услуга. Касае се за търговска практика - предоставяне срещу заплащане на потребителите пълен достъп до информация, чиято актуалност не само че не е гарантирана, но и е много вероятно да е невярна. По този начин, според Административен съд София-град, "Резон" ООД гр. София е приложил нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, поради което в съответствие с материално-правните разпоредби административният орган е издал оспорения административен акт, тъй като се касае за практика, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, така че той да вземе търговско решение, което иначе не би взел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В случая не се спори относно обстоятелството, че касаторът е търговец (по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП), който предоставя услуги - информация на своя сайт срещу заплащане (изпращане на SMS на стойност 2.40 лева) от страна на потребителите. Безспорно е, че предоставянето на определена информация и въвеждането на изискване от страна на потребителите да изпращат SMS на стойност 2.40 лева, за да получат пълен достъп до определени обяви, със статут на оферти, представлява "търговска практика" по смисъла на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП. Правилно решаващият съд е приел, че в случая са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 68д ЗЗП, съгласно които търговската практика на "Резон" ООД може да бъде определена като "заблуждаваща". Публикуването на обяви, със статут на оферти, за които е налице голяма вероятност да не са актуални (или да са неверни), тъй като същите не се проверяват от собственика на сайта, както и въвеждането на изискването от страна на касатора за изпращане на платено съобщение с цена 2.40 лева (в полза на търговеца) от потребителите за получаване на пълен достъп до информацията на публикуваните обяви със статут на оферти, за които е налице голяма вероятност да не са актуални, представлява заблуждаваща търговска практика. Това е така, тъй като липсата на информация относно актуалността или недостоверността на публикуваните обяви, мотивира средния потребител да изпрати SMS, за да получи пълен достъп до подобна обява. Ако потребителят разполагаше предварително с информация, че публикуваните обяви, които го интересуват, не са актуални или достоверни, или че собственикът на сайта не носи отговорност за тяхната актуалност или достоверност, вероятно не би взел търговско решение да изпрати платено съобщение с цел да получи пълен достъп. С други думи, наличието на информация относно актуалността или верността на публикуваните обяви, по отношение на които потребителят би проявил интерес, би го разколебало да плати 2.40 лева под формата на SMS, за да получи пълен достъп до евентуално неактуална и недостоверна информация. Твърденията в касационната жалба за нарушение на чл. 34, ал. 3 АПК са неоснователни. Правилно Административен съд София-град е стигнал до извода, че при издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а участието на касатора в производството е било гарантирано съобразно изискванията на чл. 34, ал. 3, чл. 35, чл. 36 АПК, вкл. чрез уведомяване на касатора за започване на административното производство и възможността да подаде писмено становище до административния орган преди издаването на Заповед № 411/31.05.2011 г. на председателя на КЗП. Обстоятелството, че представител на "Резон" ООД гр. София не е бил запознат с част от административната преписка е нарушение на чл. 34, ал. 3 АПК, но същото не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени в производството. Обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена след изтичане на посочения в чл. 180, ал. 1 ЗЗП срок, не е основание за отмяна на заповедта, тъй като законоустановеният срок е инструктивен, а не преклузивен, в каквато насока са доводите на касатора. Възражението за нарушение на чл. 7, т. 3 от Директива 2005/29/ЕО (респ. чл. 68е, ал. 3 ЗЗП) е неоснователно. В конкретния случай използваното средство за комуникация - интернет сайт, чрез което се прилага търговската практика, не налага ограничения във времето или пространството, т. е. в конкретния случай не може да намери приложение тази разпоредба, доколкото за интернет сайта не са налице никакви ограничения във времето - сайтът съществува за неограничен период от време, не са налице и ограничения в пространството - сайтът заема определено пространство, без каквито и да е ограничения в глобалната интернет мрежа, където е достъпен за всички потребители (в този смисъл е и практиката на ВАС - решение № 9163 от 26.06.2012 г. по адм. д. № 420/2012 г. на ВАС). С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение